Shadowhunters- The next-generation

Part 43

След като Магнус каза на всички че могат да си вървят, Ник и Дерек се бяха прибрали. Магнус каза, че Зое може да почака, но Ник мислеше да я види по-рано. Като тази вечер. Ако можеше щеше да се измъкне. Но нямаше кой да му направи портал.

Когато настъпи вечерта се оправи и излезе от стаята в която спеше, с мисълта, че Джия ще му направи портал. Отправи се към нейната стая. Вратата беше открехната и той си позволи да надникне вътре.

Стаята на Джия беше просторна и имаше големи прозорци, за да може Джия да има светлина, за да рисува. Имаше голям талант. За първи път не беше магически талант, а най-нормален и човешки. Когато сидуваше се чувстваше щастлива. Можеше да рисува цяла нощ. Както правеше и сега.

Когато беше сама в стаята Джия беше с каквото ѝ падне. С окъсани дрехи,рокли, униформи, понякога и само по бельо. В момента в който надникна вътре Ник се изчерви. Джия беше по боди, вече изцапано с боя. Явно не го беше видяла, и продължаваше да нанася грациозни движения по листа. Все едно танцуваше. От големия прозорец до нея влизаше лунна светлина. На нея кодата и кожата на Джия изглеждаха бели.

Изведнъж Джия спря да движи ръката си по платното. Чак тогава Ник забеляза, че се е загледал в нея, а тя вече го е видяла.

- Какво искаш?- попита Джия, остави четката и обви ръце около себе си в опит да се покрие.

-Знам, че си ми ядосана, но ми трябва портал. До Идрис.- В първия момент Джия си помисли, че Ник идва за да ѝ се извини, но после надеждите ѝ се стопиха. Той искаше портал, за да отиде при любимата си.

- И какво те кара да мислиш, че ще ти направя портал?-раздразнено попита тя.

- Ти си най- добрата ми приятелка, малката ми сестричка.- той понечи да хване малките ѝ китки, но тя се отдръпна като попарена. Не ѝ беше приятно момчето, което харесва да я нарича малката му сестричка.- Какво има?

- Нищо.- излъга Джия.

- Хей, познавам те. Знам че криеш нещо.- той застана пред нея и ѝ попречи да мърда. Стояха един до друг. Толкова близо. Той се мъчеше да погледне в очите ѝ, но те се всираше в гърдите му. Беше тлкова малка. Ник беше успял да хване китките ѝ и сега я чувстваше толйова крехка. Все едно ще се счупи в ръцете му, ако я стисне прекалено силно.

- Не крия нищо.- тя преплете поглед с неговия, но не издържа и погледна невиждащо встрани.

- Какво направих? Защо ме намрази?-тя вече се беше отскубнала от него и отиваше към другия край на стаята.

-Не те мразя...- издъмжа тя, но беше прекъсната от Ник.

- Ами тогава какво има!? Нищо не споделяш с мен. Защо ме отбягваш!? Това...- повиши тон той.

- Защото те обичам!-изстреля тя. Веднага съжали за това.

- Какво?- Ник изглеждаше все едно не можа да разбере думите, камоли да го проумее.

- Забрави.- Джия набързо отвори портал.- Върви.

- Не, обясни ми...

- По дяволите, върви при любимата си.- тя го погледна с насълзени очи. Ник, никога не я беше виждал да плаче. Това беше нещо ново и плашещо за него.- Върви при любимата си и я спаси. Ще се радвам да я видя отново. Дано ѝ признаеш за чувствата си преди тя да е харесала друг.

- Джия аз...

- Върви или затварям проклетия портал.- Ник я погледна и искале да отиде, да я гушне и да я успокои, но знаеше, че не можеше. Не и след признанието ѝ. Щеше да говори с нея по-късно. Той пристъпи към портала. Погледна я за последен път, но тя не го удостои с поглед. Ник прекрачи портала и изчезна.