Shadowhunters- The next-generation

Part 18

- Какво се случи с родителите на Илай?- Попитах.

- Честно казано, не знам. Разбрах само, че са умрели. Защо питаш?

- Исках да видя дали знаеш всичко. Защото аз знам какво стана.

••°°••°°••°°••

Г.т.Илай:

Събудих се от звука на звънеца на института. Облякох се набързо и слязох долу. Там бяха всички без Зое. Алек отиде да отвори вратата.

- Алек, момчето ми, как си?- каза Мерис и прегърна Алек.

След Мерис влезе и Люк (те започнаха да живеят заедно, като семейство). Всички започнаха да се поздравяват, а аз,Вики и Бен стояхме леко в ъгъла.

- Роналд?- тя се обърна към мен и вдигна ръце към лицето ми.

- Извинете, не знам за кого говорите. Аз съм Илайджа.

- Мамо ти доведе Илай при нас. Не помниш ли?- аз гледах Алек невярващо.

- Илайджа, толкова си се променил. Копие на баща си.

Тогава Зое влезе задъхана в помещението.

- Извинете, че закъснях.

- Зоелин Бейн?

- Мерис Лайтууд.

- Не сме се виждали от много отдавна.

- Чакай малко вие се познавате?- попита Алек.

- Чакай малко, ти знаеш кои са родителите ми?- попитах аз.

- Ще ви разкажем всичко на обяд.- каза Зое.

До обяд все ме човъркаше. Не можех да правя нищо. Толкова се притеснявах за това ,което Зое и Мерис ще разкажат. До обяд само тренирах. Предпочетох да не мисля за Мерис и Зое.

- Хей, какво става?- чу се сладкия глас на Бен.

- Нищо.- аз се запътих към закачалката, защото там се намираше блузата ми.

- Хей, знам, че се притесняваш за разговора с Мерис.- Бен хвана ръката ми, обърнах се към него и той сложи ръце на гърдите ми.

- Не се притеснявам.- излъгах аз.

- Кого си мислиш че ще излъжеш?

- Не и теб очевидно.- казах аз и го целунах нежно.

- А сега отиди да се изкъпеш за обяда. Целия си потен.

- Добре, но сега искаш ли прегръдка.- аз разперих ръце.

- Не, не Илайджа само да си посмял.

И двамата започнахме да се гоним из стаята.

••°°••°°••°°••

Г.т.Илай:

Когато отидох в залата за обяд всички бяха там. Зое и Мерис бяха  седнали една до друга , а всички други се бяха настанили на масата. Аз седнах между Бен и Магнус. Алек беше седнал от другата страна на Магнус.

- Е, ще ни разкажете ли какво се случва и от къде се познавате?- попитах аз нетърпеливо.

- Разбира се.- каза Мерис.- Нали знаете за големия пожар в Лондонския институт. Беше преди 12 години. Тогава ръководители на института бяха рода Верлак. Бяхме в много добри отношения с рода Верлак. Те ме викаха да гледам детето им. Зоелин Бейн беше в добри отношемия с фамилиите Лайтууд и Верлак. Тя също идваше да вижда малкия Верлак. Един ден,..-тя се задъха- Верлак ме пратиха в главното помещение, за да свърша някаква работа. Оставих Зоелин да наглежда малчото. Когато отидох в помещението чух алармата за пожар. Понечих да се върна, но тълпата ме повлече и не можах да се върна там.- каза Мерис,а Зое потупа рамото ѝ.

- Когато- продължи Зое.- алармата за пожар би, взех момченцето и отворих портал, за да го измъкна, защото пламъците се разпространяваха прекалено бързо. Когато изнесох момчето се опитах да намеря и га го дам на семейството му. Когато не ги намерих видях  уплашената Мерис. Дадох ѝ момчето и отидох да намеря родителите му. Влязох отново в пожара. Отидох в стаята им и ги намерих вече в безсъзнание. Взех ги и ги изведох. Мислехме, че семейство Верлак ще се оправят и ще се събудят, но не стана така. Не се събуждаха. Тогава ги изпратиха в Аликанте, за да ги лекуват. Първите години ходих на посещения, но после спрях...

- Добре, а какво е общото между тази история и родителите на Илай?- попита Изабел и всички погледнахме към Мерис и Зое. Побиха ме тръпки. Не знам защо се притеснявах от въпроса на Изабел. Имах лошо предчувствие.

- Разказахме ви всичко това, защото...- каза Зое.- Ръководители на института в Лондон по време на пожара бяха Роналд и Шерил Верлак. А момчето, което аз спасих си ти Илайджа....