Shadowhunters- The next-generation

Part 58

Търсиха навсякъде. Буквално навсякъде. След като претърсиха института отидоха в различни музеи, галерии, антикварни магазини във и извън града. Илай се върна във Франция и претърси много обстойно картините там. Някои хора го изгледаха доста подозрително. Отидоха и в скривалището на хибридите в Ню Йорк.

Нищо. Напълно нищо. Вече се отчайваха. Нямаше никакви знаци. Нищо от Зоелин. Пробваха по-силни магии за проследяване. И резултатът беше еднакъв.

- Къде мислиш, че е книгата? - Бен и Илай седяха в спалнята на хибрида. Бен беше в скута на Илай и сплиташе и разплиташе пръстите им.

- Нямам представа, но трябва да я намерим.-в този момент телефона на Илай извъня. Илай ловко се пресегна и го улови. Изненада се от името на екрана. Беше Джия.

- Ало? - Бен така и не разбра кой е, защото Илай вдигна телефона веднага.

- Илайджа. Има място накоето не сме търсили.

- Къде? - обнадежди се Илайджа.

- В Швейцария. При останалите хибриди.

- Кога отиваме?

- Сега.

- С Бен веднага идваме.- с това магьосника затвори телефона и се обърна към Бен.

- Идвам с теб. - обади се златноокия.

- Разбира се.-Илай стана и отвори портал до института.

В института вече бяха всички наши герои и чакаха двамата влюбени да се довлекат до там. Всички бяха вече в бойното си облекло. Илай се огледа и отиде да вземе лъка си. Джейс подаде колана с оръжия на Бен.

Вече всички бяха готови и Магнус отвори портал. Понеже не можеш да минеш през портал без да знаеш къде отиваш, Джия им показа снимка на помещение в сградата и каза на всички да си го представят. След това всички минаха през портала.

Озоваха се в коридора в който беше Магнус преди. От тук нататък всички скедваха Джия и Ник. Отправиха се към залата за тренировки. Когато я отвориха видяха хибриди, които тренираха. Джия не каза нищо и продължи към една дървена, богато инкрустирана врата. Отвори я и вътре имаше широк офис. С много картини. Много.

Дерек заключи вратата зад себе си с оправданието, пе не искал никой да ги притеснява. Което беше вярно. Одвън се събираха объркани хибриди. Всички се захванаха да претърсват картините.

След два часа търсене, Вики изпуфтя:

- Тук няма нищо. Безнадеждно е.

- Не се отказвай.- измърмори Илай. Взираше се в една картина. На картината имаше момиче, люлеещо се на люлка. Малко, русокосо, слабо, крехко. - На кого е тази картина?

-Някой я нарисува за мен. Зое плати на някой, който да ме рисува. Беше много отдавна. Казах ѝ че е безмислено, защото аз съм безсмъртна.-обади се Джия. И наистина малкото момиченце беше Джия. И разбира се, не беше малко момиченце, просто Джия винаги си изглежда като малка принцеса.

- Хей вижте! - прекъсна ги Бен. Вече всички освен Бен се бяха събрали до картината с момичето, но сега отидоха при Бен. Сочеше една много дълга картина. На нея имаше много хора, седнали на една дълга маса. Това, което сочеше Бен, беше една жена, която държеше книга. На книгата имаше пентаграм.- Това е! Нали?

- О, Бен. Знаех си че ще я намериш.- при тези думи всички се обърнаха стреснато. Илай изстена. Тези черни къдрици падащи набелите ѝ, така познати рамене. Илай беше повече от радостен да види лилавите ѝ очи и бялата ѝ усмивка.

- Зое!- Илай едва изрече тези три букви.

- Върнах се, малкото ми братче.- Тя се усмихна и тръгна към него...

(Малее... Минали са едва две седмици, а аз вече искам да свършваме училище. Надявам се историята да ви харесва. Съжалявам, че книгата замря така, просто нямам време за нищо.)