Shadowhunters- The next-generation

Part 9

Г.т. Зоелин:

Явно съм заспала след разговора ми с Магнус. Събудих се и усетих ухание на палачинки, идващо от кухнята. Последвах блажената миризма.

- Добро утро.- казаха Магнус и Алек едновременно.

- Добро утро. На какво ухае?-казах.

- Оо, Алек прави палачинки. Искаш ли да опиташ?- попита Магнус.

- Да, гладна съм като вълк!- казах аз с насмешка.

- Тогава заповядай.- каза Алек, като сервира порция с палачинки поляти с мед и поръсени с горски плодове.

- Благодаря. Изглеждат божествено!-похвалих го аз.

- Е опитай ги.- каза Алек.

Аз опитах едната палачинка.

-Уааау. Мога да ям това всеки ден!- въздъхнах аз.

- Е благодаря.- каза възторжено Алек.

- Александър, изглежда ,че си подобрил готварските си умения.- похвали го Магнус.

- Благодаря.- Алек почервеня, целуна Магнус и отиде в другата стая.

- Е чичо, свободен ли си днес?- попитах.

- Да. Защо?- попита той.

- Искам.... да отидем на гроба на баба.

- Не не не. Не мога да отида там. Знаеш, че не мога.- прошепна ми той.

-Моля те чичо. Ходил си там само един път.- казах аз.

- Защо ще ходиш там?- попита ме той.

- Не мога ли да се видя със скъпата си баба?

- А защо и аз трябва да ходя?

- Защото не знам къде се намира баба.- хазах аз и му се усмихнах.

- Добре, но си ми длъжница.- каза той.

- Благодаря.

••°°••°°••°°••

Г.т.Зоелин:

С Магнус тръгнахме от апартамента малко след като Алек тръгна към института. През половината време никой от нас не говореше. Аз попитах:

- Чичо, а какво стана, когато си останал без семейство? Когато баба се е самоубила?

- Е, тази история е много дълга, но накратко: След тази случка намерих истинския ми баща, или той ме намери, когато се скитах по улиците на Бруклин. След време го прогоних в Едом, както знаеш. Станах най- върковния магьосник на Бруклин. Но баща ми ми взе магията- няма нужда да знаеш защо, после с помощ на Алек ми я върна. И тогава го изпратих в телепортиращ потал без да знае къде отива. А сега съм най-върховния магьосник на Аликанте.- разказа Магнус.- Ии стигнахме.

Бяхме пред  една поляна. Нямаше никаква зеленина, освен храсти, седящи в единия ъгъл. Не беше място, което някога съм виждала.

- А къде е точно гроба?- попитах.

- Би трябвало да е точно тук.- Магнус посочи едно определено място.

- Чичо, вземи от някъде цветя.- заповядах аз.

Той щракна с пръсти и в ръцете му имаше огромен букет с орхидеи. Подаде ми букета, а аз го сложих в пръстта.

Чух нещо в храстите и се обърнах натам.

- Чу ли това?-попитах.

- Сигурно е някоя котка.-каза Магнус.

- Е не ми се струва да е котка. Имам чувството ,че някой ни следи, но добре. Сега можем да тръгваме.- казах аз.

- Сериозно Зоелин. За това ли ме доведе тук. Можеше просто да вземеш букет от някоя цветарка.

- Първо,както ти казах не знам къде се намира гроба. И второ доведох те, за да видиш, че няма нищо страшно да дойдеш до гроба на баба.

- Този гроб е забравен. Не ми е приятно защото майка ми се самоуби заради мен. Мисля си ,че по този начин нарушавам личното ѝ пространство.- каза горчиво Магнус.

- Тя е твоя майка. Не мисля че е толкова глупава, че да мрази детето си. Тя просто се е страхувала.- казах аз като хванах ръката му.

- Не ми се говори за това , сега хайде да тръгваме.- каза той като ме потупа по рамото.

- Добре, към института.- казах аз и тръгнахме.

••°°••°°••°°••

Когато стигнахме пред института нямаше никой отвън. С Магнус влязохме и тогава не можах да повярвам на очите си.

Пред входа имаше ловци в безсъзнание. Други бяха надрани или счупили някоя кост. Имаше няколко човека ,които бяха и убити.

В главното помещение влязоха Изи, Вики, Джейс, Клеъри и Бен.

- Какво става? Къде са Алек и Илайджа?- попита притеснено Магнус- Джейс, какво става?- попита  отново той.

- Имаше нападение. В оръжейната се отвори портал. От там искочиха демони и илюзии. Много хора пострадаха. Успяхме да убием повечето. В момента Илайджа затваря портала, а Алек го прикрива.- каза Джейс.

- Аз отивам при тях.-каза чичо.

- Идвам с теб.- допълних аз.

Но точно когато тръгнахме Алек се появи, а Илай беше на пръв поглед безжизнен  в ръцете му...

(Сори за грешките. Благодаря на моя парабатай Blueberry180106 😂😂😘.)