Shadowhunters- The next-generation

Part 62

Мина една седмица  в която Зое много обстойно проучи книгата. Бяха имали голям успех. Зое беше намерила отвара, която може да унищожи илюзиите на Октавиус. Алек и Джейс бяха предположили, че Октавиус би си послужил със своите демони и илюзиите им в наближаващата война и всички бяха съгласни с тях.

И така, Зое събра нашите герои (без Вики и Илай, все пак те бяха принудени да се изнесат) и им каза какво ѝ трябва и как да се приготви отварата.

Трябваха ѝ четирима човека, които трябваше да са без ангелска кръв, в случая- Зое, Магнус, Джия и Ник. Ако ловец на сенки долови и най- малка миризма от отварата може да получи увреждания в нервната система. Джия трябваше да бърка самата отвара. В отварата обаче трябваше да има кръв на магьосник, МНОГО кръв на магьосник. Трабваше да бъде от един единствен човек. След много спорове всички решиха, най вече Магнус, че бащата на Илай е най подходящия кандидат. Семейството на магьосника все още негодуваше, защото загубата на кръв може да доведе до много лоши последствия, а никой няма да иска да бъде „източен" доброволно.

Та, Зое трябваше да стои зад Магнус и да следи дали ще припадне от загубата на кръв.

Ник имаше много особена задача. Отвара не беше важна в цялата история. Сместа от съставките отделя гъста пара. Тази пара е важната тук. Ник трябваше да вземе в специален съд цялата пара. Този съд няма да изпуска парата.

***

На следващия ден всички ловци на сенки (даже и Вики и Илай) чакаха пред апартамента на Магнус. Бен им беше казал да дойдат и има обясни всичко. Зое и другите вече бяха влезли.

В кабинета на Бейн имаше всичко нужно за отварата. Джия приготви всичко и започна да разбърква.

Ник седеше с няколко буркани и само чакаше да добавят кръвта, за да започне да лови дима.

Всичко беше готово и Магнус посегна към малкото ножче на масата. Зое го потупа по рамото и каза:

-Ще се справиш чичо.- Той кимна и посегна към ръката си с ножа. - И съжалявам за това което ще направя сега...

- Какв... - Магнус не успя да довърши, когато Зое с магия го хвърли към стената.

Магнус изпусна ножчето и то веднаха отиде в ръката на племенницата му. Тя направи малък разрез и кръвта потече по ръката ѝ към големия казан с останалите съставки.

Магнус стигна до нея, но беше късно да я дръпне, защото кръвта ѝ вече беше започнала да капе. И двамата знаеха че вече няма връщане назад. Не можеха да смесват кръвта си особемо в тази отвара. Не знаеха какво ще стане накрая. Можеше резултата да не е в тяхна полза.

- Зое какво по дяволите! - Магнус се хвана за главата.

- Чичо, имам предчувствие, че така е по-добре.- Магнус не каза нищо повече и всичко потъна в мълчание и очакване отварата да стане готова.

***

След около 20 минути напрежение, от отварата започна да се отделя сивкав дим. Ник, с вампирската си скорост, напълни първия буркан и взе втори.

Всичко беше наред, но след още няколко напълнени буркана, главата на Зое вече започна да се върти. Магнус забеляза, отиде и я хвана под раменете. Тя усещаше енергията, която преливаше от неговото в нейното тяло, но това не можеше да замени загубата на толкова кръв.

- Дръж се Зое.- извика Джия. Ако не беше вампирската ѝ сила сега да беше вече с мускулна треска.

Зое я чу и се концентрира. Тя мислеше, че първите буркани се напълниха за секунди. Този единствен отне все едно цяла вечност.

Накрая Джия извика радостно „Гитово!" и всички се засмяха. Тохава Зое се отпусна и вече можеше да падне в ръцете на магьосника.

Магнус знаеше, че ще стане така. Само очакваше момента. Чу как някой заблъска вратата отвън. Беше Илайджа. Джия му извика в никакъв случай да не влиза все още и че всичко е наред.

- Добре се справи.- прошепна Магнус в ухото на изпадналата в безсъзнание Зое.

***

Зое отвори очи и се огледа. Старинният часовник на стената показваше десет сутринта на другия ден. Беше на канапето в хола на Магнус. Илай спеше на креслото до нея. Тя беше бледа, като чаршафите, в които беше увита. Ръката ѝ беше увита в бинт, там където се беше срязала с малкото ножче. Тя все една декоративна възглавничка и замери Илай с нея.

- Хей!- каза той сънено.- Защо не спиш.

- Хайде поспаланко. Десет сутринта е.

- Добре, добре.- измънка Илайджа.

- Какво става с дима и отварата?

- Всичко е наред. Ти ни спаси за пореден път, Зоелин Бейн...- каза Илайджа, излизайки от стаята и отивайки да приготви закуска за героинята магьосница.

( Такам... Съжалявам отново, че не качвам много. Няма и даже да се оправдавам. Не ми беше кеф, бях на даскало, просто не ставаше. Сори. Но заповярайте нова глава. Благодатря че продължавате да четете този буламач❤️❤️)