Shadowhunters- The next-generation

Part 67

- Нее.. - ревна Бен след като се събуди. Беше все още в залата където щеше да бъде погребението. Беше в безсъзнание само няколко минути. Зое беше над него и Бен разбра че тя се е опитвала да го събуди. - Някой да направи нещо, трябва да го върнем, няма да погреба празен ковчег, когато Илайджа е в неизвестност!
- Бен - Зое се изправи заедно с него и го накара да я погледне в очите.- Ще го намерим, обещавам, но първо трябва да се успокоиш и да се захващаме за работа.

Зое заведе Бен до стаята му и го остави да си почине. Всички други ловци започнаха да прибират и подреждат залата, в която щеше да бъде погребението на хибрида.

Изглежда че днес нямаше да има погребение. Нито пък утре. Търсенето не вървеше изобщо на добре. Нищо не успяваха да намерят и Бен се панираше все повече и повече от ден на ден. Емералд правеше цялото това нещо по - трудно за ангелското момче. Той просто искаше да се сбогува с близкия си, а не да издирва него и майка му демон под дърво и камък.

Зое виждаше как Бен замира все повече от ден на ден, но тук беше безсилна. Нищо не можеше да направи. Не знаеше кого да попита за помощ. Не знаеше никой, свързан с Емералд, нито намери някой който изобщо да е знаел за нея. Все едно се е появила от нищото, отмъкнала е Илай и просто е изчезнала. Вече и магьосницата започваше да се отчайва. Пробва се да пита баща си но и той беше безпомощен. Никой нямаше никаква полезна информация или изобщо някаква информация за жена демон. Но Зоелин щеше да продължи да рови, заради Бен, заради. Магнус и Алек и Вики. Трябваше все нещо да излезе. Потърси дори с магия за някакви начини да го локализира или нещо подобно, но изобщо не свърши работа. Почувства се разочарована от това че не е намерила решение на единственото важно нещо в момента, а се смяташе за много силна и умна.

Другите приятели на Илай не останаха без работа. Всички си блъскаха главата къде може да е Илай. Виктория щеше да тръгне да проверява целият град отгоре до долу, ако скоро не излезеше нещо. Понякога се питаше кое е по-страшно, да не намерят най-добрия ѝ приятел или да го намерят, обезобразен и дори на части. Не знаеше как да махне тези образи от главата си.

С всички други бяха и Дерек, Джия и Ник. Те също пожелаха да помогнат. Невероятно беше как с всички тези хора и някои ловци на сенки не можеха да намерят това което търсеха.

Вики преглеждаше някакъв документ, когато Зое влизаше във Института. Русокоската се тръшна шумно на стола.

-Хей, какво има Вики?- Зое се разтревожи.

-Не издържам вече, убий ме. Затрупана съм с още повече задачи и все по малко мога да работя по случая на Илай. - тогава Вик хвана за ръката приятелката си и я придърпа по близо.- А и повечето хора вече започват да се отказват от случая, мислят че е безнадежден.

- Но не могат! Това е Илай! Трябва да ги разубедим! - каза Зое малко по-силно отколкото трябваше.

- Знам Зое, но почти месец без нищо ново по- случая, разбирам защо се отказват.

- Не ми казвай че и ти се отказваш!? - Магьосницата закриви лице

- Ти луда ли си!? Естествено че не, този дявол ми отне най-добрия приятел, а ти очакваш да се размине така?? Само през трупа ми! Ще я намеря и собственоръчно ще я убия. - Вик не беше забелязала колко силно стискаше ръката на Зое. След като я пусна останаха леки следи от нокти.- Съжалявам!

- Няма проблеми, всичко е наред. Разбирам те. Обаче ще си поделим кучката. - Зое се подсмихна на вампира. Вики се засмя.

- Също, има нещо за което исках да те питам.

- Кажи какво има?

- Има ли начин, с някаква магия или предмет да си върнеш някой от..... от знаеш къде - Вики имаше предвид от мъртвите и Зое отлично я разбра.

-Искаш да върнем Илайджа - каза изумена Зое все едно не се е сетила преди месец за това.

- Не съм сигурна, но знам че ужасно много ми липсва.

- Това не е причина да го върнем и колкото и много да искам да го направя, ти знаеш, че мъртвите трябва да останат мъртви. Знаеш и че ако има начин да го върнем обратно, това ще коства нещо. Винаги има цена която да платиш, а се боя че цената тук може да е прекалено висока. - Зое и Вики се втренчено една в друга. Магьосницата се надяваше Виктория да не вземе нещата в свои ръце, защото щеше да стане опасно. Поне се надяваше да ѝ е втълпила че връщането на друг човек в този двят е невъзможна опция в този случай. Но след време Зое осъзна, че обмисля този вариант, но първо трябваше да намерят Илайджа и да го вземат от майка му, а това според Зое, беше меко казано невъзможно.

(Така хора големи извинения обаче имах изпитвания, трябваше да уча, нямах и времето в което да пиша, а и трябва да ди припомня самата история, така че тези глави ще ги пиша много бавно, да не говорим че са и малко по кратки. Също имах проблеми с уатпад и половината ми глава се истри и трябвале да я пиша наново така че имах още повече работа. Ще гледам да свърша тоя фенфик най накрая и да има що годе хубав край и ще се постарая наистина)