Shadowhunters- The next-generation

Part 41

Когато се прибраха в института беше минал около един час. Бен не беше на първия етаж. Вики предполагаше, че си е легнал. Вместо това в една от стаите дочуха някаква караница. Отидоха там и забелязаха Джия и Ник да си викат един на друг. В стаята бяха само те двамата. Джия крещеше как Ник не я цени достатъчно, а Ник се оправдаваше, че не е вярно. След няколко мъчителни минути на крясъци, Джия вдигна ръце, излезе от стаята и чак тогава забеляза Дерек и Вики, които бяха на вратата. Тя ги подмина и излезе в дъжда.

- Ще ида да говоря с Джия, ти поговори с Ник.-посъветва го Вики, след което се разделиха.

Дерек влезе в стаята, където Ник, облечен с кожено яке, рошеше яростно коса. Дерек знаеше, че Ник ценеше Джия. От деца бяха заедно. Бяха като най-добри приятели. Но не се биеха един до друг. На тренировките се биеха един срещу друг. Боя ставаше с такъв синхрон, сякаш беше репетирано. Двамата все едно танцуваха. Както личеше отстрсни бяха пълна противоположност, освен тона на кожите им. И двамата бяха бели. Можеше да видиш мрежите от вени, преплитащи ръцете им. Запознанството им беше много отдавна. Зое ги беше открила и заедно с Дерек отидоха при тях,за да помолят да се присъединят към хибридите на Зое. Четиримата се сближиха и станаха неразделни. Дерек знаеше, че Ник и Джия ще се сдобрят. Те бяха противоположности, които се разбираха идеално.

- Хей, какво стана?- Дерек проговори тихо. Ник го видя и се съгласи да му разкаже всичко. Нямаше защо да крие от него. Ник каза, че след като всички си тръгнали от залата, Ник и Джия останали, за да чакат Дерек. Ник подхванал въпроса за това, как ще измъкнат Зое. Тя го успокоила и му казала да почака ден, за да може всички да се съберат и да измислят план.

-Аз ѝ казах, че трябва да действаме веднага. Зое не може да остане там. Съвсем сама. Тя ми каза, че сигурно нямаше да напирам толкова, ако Джия беше на мястото на Зое. Казах и че тя ми е като сестра по оръжие, но към Зое изпитвам нещо по специално.-той си пое дъх- Тогава тя избухна и каза, че ценя повече Зое отколкото нея. Аз ѝ казах, че ценя и двете, но съм влюбен в Зое. Тя се развика, че е била с мен през целия ми живот, а аз съм я отблъснал и съм се привързал повече към Зое. Мислех да ти кажа за чувствата ми към Зое при по-добри обстоятелства.

- Мисля, че знаех преди това.-изсня се Дерек.

- Какво? - ошашка се Ник. И беше вярно. Напоследък Ник се държеше странно към Зое. Когато по-рано бяха пристигали и Зое беше още тук, Дерек видя как Ник беше прегърнал Зое. Никога не го беше правил така. Пълно с любов. Очите му бяха приковани към Зое и това, предполагаше Дерек, дразнеше Джия.

Дерек му обясни причините, поради които мислеше, че Ник харесва Зоелин. След това Дерек успокои Ник и каза, че с Джия ще се сдобрят и после ще намерят Зое.

<<<<<>>>>>

Вики седна на стълбите, където Джия стоеше и гледаше в нищото. Все още валеше дъжд, но на двете явно им беше все тая.

- Хей Джия, какво се случи вътре?

- С Ник се скарахме.

- За какво?

- За нищо.- издразни се Джия.

- Джия, знам че изпитваш повече от приятелски чувства към Ник.-Вики сложи ръка на коляното на Джия.

- Какво!? Как разбра?

-Момичешки неща. Спокойно. Ще пазя тайна. Сега, разкажи ми. Аз ще ти помогна.- Вики се усмихна окуражително. Джия ѝ се довери и ѝ разказа какво се случи. След като разбра Вики беше кеко разтревожена, но предпочете да успокои Джия отколкото да я притесни. Джия харесваше Ник, а той- Зоелин. Несподелената любов е нещо страшно и Вики го знаеше. Не от опит, разбира се. Не беше се влюбвала де сега. Дерек беше откраднал разума, вниманието и сърцето. Надяваше се да потръгне между тях. Но това беше отвличане на вниманието ѝ. Тя си наложи да мисли за случая на Джия. Снаеше, че трябва Джия сама да се оправи с проблема, защото той беше между Джия и Ник. След това увери Джия, че може да се справи с този проблем. Джия беше силна и борбена. Вики го знаеше, нищо че я познаваше от много малко време. След това Джия стана на крака и каза:

- Радвам се, че има един човек, който да ми помага. Благодаря ти Вики. Надявам се да не ме предадеш.- След това изчезна в усилващия се дъжд...