Shadowhunters- The next-generation

Part 64

Денят дойде. Беше съвсем нормален ден за гражданите на Ню Йорк. Йлайджа обаче не можа да спи цяла нощ от притеснение. Въртеше се в леглото като пумпал, а след като това действие му омръзна той се изправи и видя часа на телефона си. Беше 5:34.

- Ахх, по дяволите- изруга той, мислейки си че никой в къщата няма да е станал.

Илайджа изми зъбите си, облече черна тениска и черни джинси, разроши косата си и излезе от стаята.

Слънцето тъкмо изгряваше и първоначално светлината заслепи Илай. След като премигна няколко пъти и разтърка очите си, той най накрая прогледна и огледа стаята.

За негова изненада в хола, на едно от удобните кресла на Магнус се беше настанила Зое с чаша кафе. А до прозореца Магнус гледаше заинтересовано към нещо по главната улица.

- Добро утро, Илай-поздрави братовчетка му, а Илай само кимна.

- Какво гледаш татко?

- Пияните върколаци пак се сбиха за последната глъдка в бутилката от уиски.- каза той недоволно. Илай едва се сдържа да не се разсмее.

-Къде е Алек?-попита младия магьосник.

- Хей.- Алек като по команда излезе от спалнята, която делят с Магнус.

- Е, след като всичко се събраха - Зое допи последната глъдка от кафето си- Готови ли сте за големия ден?

Илай забеляза, че и тя почуква по чашата си с нокти. Явно и тя изпитваше доза нервност. Това леко поуспокои Илай. Разбра че не е еди ствения, който се чувства така.

- Трябва да го направим. - въздъхна  Йлайджа.

- Само ми кажи че ще се пазиш.-каза категорично момичето. Очите и бяха строги и свити така че и се образуваше пръчка на челото.

- Същото важи и за теб.- Илай се подсмихна накриво и направи най неуместния жест. Подаде кутре. Зое го разбра веднага и му отвърна със същото.

Всъщност жеста не беше толкова неуместен. Сега и двамата си обещаха че ще се пазят взаимно. И двамата разбираха през какво минават. И двамата чувстваха страх дълбоко в себе си. И двамата таяха надежда, че ако наистина Октавиус е там ще спечелят достатъчно време, за да може подкреплението да дойде. Но реалността можеше да е болезнена, защото и двамата знаеха че може и да тръгне на другата посока. Можеше Октавиус да се появи с необятна армия и да ги избие до един преди петата минута от битката.