Shadowhunters- The next-generation

Part 34

Дерек коленичи до Зое. На рамото ѝ имаше един огромен разрез от кохто бликаше кръв. Зое се беше хвърлила, бе избутала кралицата и бе поела удара. Дерек хвана тялото на Зое и отиде до кралицата.

- Моля ви кралице, помогнете на приятелката ми. Никога повече няма да идвам тук, само помогнете на Зоелин.

Тя се съгласи само зото Зое я беше спасила, но поиска от Дерек обещанието, че поврче няма да стъпи в царството на феите, да бъде спазено. Тогава кралицата поля рамото на Зоелин с някаква течност и то зарастна мигновено. Но остана синьо-лилав белег. Кралицата каза, че след около два месеца няма да има следа от раната, но ще боли на допир. Отварата прикрива и заздравява само външно. Дерек помогна на Зое да се изправи и двамата напуснаха царството на феите.

Дерек се сбогува със Зое пред блока на Магнус. Тя се качи и влезе. Там Магнус я посрещна.

- Хей, какво става Зое. Прибираш се късно.- той потупа Зое по рамото но тя веднага изстена от болка.- Хей, какво има?

- Нищо ми няма. Вероятно си ме потупал малко по-силно. Става ли да отида да спя. Уморена съм.- тя направи тъжно личице.

- Разбира се, лека нощ. Утре ще говорим.- Магнус ѝ намигна.

- Лека нощ, чичо.- Зое отиде в стаята си, пльосна се на леглото и заспа с дрехите, защото я мързеше даже да си облече пижамата.

••°°••°°••°°••

Минаха още няколко дни от срещата на Илай и Вероника. Днес семейство Верлак събираха багажа си и щяха да си тръгнат от института. Както и Вероника. Във фоайето на института се бяха събрали всички познати на Илай и на семейство Верлак, за да ги изпратят. Илай влезе във фоайето със два куфара и раница метната на гърба. Всички приемаха мисълта, че Илай ще си замине, толкова добре. Дори Зое, Вики и Бен. Само семейство Херондейл, семейство Луис, Магнус и Алек бяха тъжни. Тогава дойдоха и семейство Верлак. Шерил отиде до Магнус и стисна ръката му. Зад нея беше и Роналд.

- Благодарим ви, че гледахте сина ни като свой. Няма как да се изплатя за това добро. Ние решихме да заминем обратно за Англия. Но..- тя спря за малко и погледна тъжните лица на двамата. После погледна усмихнато съпруга си и най накрая Илай.- Илай ще остане с вас.- тогава Магнус и Алек погледнаха Илай, вече усмихнати.