Shadowhunters- The next-generation

Part 59

Илай притисна Зоелин към себе си, та почти я изкара без въздух.

- Зое, знаех че си жива. Знаех си.- Илай я пусна и я огледа. Без съмнение беше Зоелин, но беше малко по различна. Зое изглеждаше по-голяма. Беше абсурдно, защото Илай знаеше че магюсниците не старееха и че зое е на почти осемстотин години.

Бен отиде до Зое и я гушна. Всички останали се изредиха да я приветстват, прегръщат и целуват. След като всичко отмина, те се съсредоточиха над картината.

-Как ще я вземем?-попита Бен.

- Понеже книгата може да се докосва само от долноземци ще ме вземеш с теб Бен. В картината.-каза Зое.

- Прекалено е опасно.- заяви Илайджа.

- Спокойно Илай. Знам какво правя.- Зое го потупа по рамото.

След няколко мига, Зое беше направила план и в момента с Бен щяха да влизат в картината.

- Пазете се.- посъветва ги Джия.

-Спокойно, миличка.- Зое ѝ се усмихна. Илай прегърна Бен и след това Зое. Русия ловец имагьосницата се хванаха за ръце и Бен пристъпи в картината.

След няколко мига на дезореантация(мисля че има такава дума ХД), се озоваха в едно хубаво имение в 17 век. Чуваше се празненство. Двамата бяха в малка стаичка, която се предполагаше че е дрешник.

- Хайде.-каза русия.

- Не, Бен. Изчакай.

- Какво има?-обърка се Бен.

- Не мислиш ли че ще ни сметнат за странници с това облекло? Това е 17 век Бен. Жените ходят с големи рокли, а мъжете с кичозни дрехи.

- Права си. Да се преоблечем.

След тежка борба с дрехите си, Зое ислезе от другата стая, облечена в ефирна златиста рокля. Беше вдигнала косата си на елегантен кок и бе надянала няколко пръстена върху чифт ръкавици на ръцете си и една тиара.

След като Зое вдигна поглед и видя рус младеж, облечен в кадифени дрехи и с обувки с остър връх. Това беше почти неузнаваемия Бен.

- Уау.. - каза Зое.

- Уау-отговори Бен.- Да тръгваме, няма да стоим тук вечно.- каза Бен и отвори вратата. Озоваха се в един от коридорите на имението.

Докато се лутаха из коридорите до балната зала, Бен попита:

- Кажи ми, нарочно ли скри книгата в картина от 17 век. Тоест, знам че Илай обича модата и картините от 17 век, но...

- Искаш да ти кажа дали имах предчувствие за Илайджа?

- Да.-отсече младежа.

- Не, нямах никаква идея, че Илайджа ще се роди или че Магнус ще го осинови.- след това Зое тръгна напред.

Те завиха по коридора и пред тях изкочи двойна дървена врата. Беше богато инкрустирана- какво се очаква, нали е имение в 17 век.

Зое отвори вратата и видяха бална зала, пълна с млади дами и господа. Звучешеприятна музика, от музикантите в края на залата. Зое и Бен се огледаха и тогава видяха едно момиче. То стоеше само на една маса, положило ръка върху една малка книжка. Бен можеше да познае че това е момичето от картината, което държи книгата в ръка.

- Хайде- каза Бен и тръгнаха към момичето. То се беше съсредоточило в една точка и не ги видя. Преди да я заговорят, Зое я огледа хубаво. Косата ѝ, с цвят на карамел падаше на раменете ѝ. Роклята ѝ беше изчистена.

- Добър вечер, госпожице.- поздрави Бен.

- Добър ден.- когато момичето се обърна Зое и Бен видяха сините ѝ устни. Момичето не беше гримирано. Това не беше червило. Зое веднага разбра че е магьосница, но възможно ли беше образ от картина да бъде създание различно от човек?