Shadowhunters- The next-generation

Part 5

- Какво ще кажеш да поиграем на една игра?- попитах аз.

- Слушам те.- отвърна тя.

- Нека да играем на криеница: ти се криеш ,ние ловим. Точно в наш стил.

- Много умно Илайджа.- похвали ме Магнус.

- Звучи интересно, навита съм.-каза тя.

- Трябва да се опиташ заблудиш нас тримата: мен, Вики и Бен до края на деня. Ако успееш печелиш, ако не -губиш. Предупреждавам те, че е без залог, нито награда.

- Разбрах. Бройте до десет.-каза тя.

- Мисля, че няма да ти стигне времето.- каза Вики.

- Повярвай ми по- бърза съм от колкото очакваш.

- Тогава нека играта да започне!-казах аз.

••°°••°°••°°••

Г.т. Магнус

Играта започна. Младите ловци започнаха да броят. Зое се шмугна зад ъгъла на помещението. Точно в това време излезе едно русо момиче от института, чиито очи обаче отразяваха лилава светлина. Разпознах Зое от пръв поглед.

Тя обикаляше само тази стая. Предполагам нарочно, за да ги улесни. Младите ловци на сенки се оглеждажа подозрително. Първи в хватката на Зое се хвана Бен. Тя отиде да говори с него. Не съм сигурен за какво точко говореха, но след разговора си със Зое ,Бен тръгна някъде извън стаята. Останаха Вики и Илайджа. Зое хвана много документи и отиде до Вики. Каза ѝ, че трябва да ги прегледа и след това да се подпише на всички. Очевидно и Вики отпадна от играта.

През времето в което Зое се разхождаше безцелно из стаята Изи и Клеъри доведоха Бен и Вики. Казахме им че са загубили играта и им показахме къде е Зое. Всички заедно продължихме да наблюдаваме Илайджа.

Зое тръгна към Илай, докато той все още се оглеждаше объркано. Зое ,която държеше тонове книги, за да се покрие по-добре се блъсна в Илайджа. Книгите паднаха и двамата се втурнаха да ги събират от земята. Илай събра половината книги, които бяха паднали и ги подаде на момичето. Тогава очите ѝ пробляснаха в лилаво.

Тя бързо го подмина, вероятно забелязала че той почти я е разкрил. Илай седеше на едно място. Беше объркан. Тогава тръгна да търси момичето.

••°°••°°••°°••

Г.т.Илайджа

Когато видях очите ѝ ми се стори, че нещо не е наред. Сруваха ми се странни за ловец на сенки. Дали това е Зое?- Запитах се аз. Тогава реших да тръгна след това момиче. Знаех ,че ако беше Зое досега щеше да си е сменила образа. Тръгнах по населения коридор, като гледах всеки ,който разминавах в очите. Бях се отказал да я търся вече и мислех да се върна в централното помещение, когато в последния момент покрай мен мина друга жена(различна от тази в която се блъснах). Очите и блеснаха в лилаво за секунда. Тогава бях сигурен, че е Зое.

Точно когато я разминах, хванах изненадващо ръката ѝ. Превъртях Зое и тя падна на земята.

- Мислеше ,че няма да те хвана ли?- попитах аз първо с гръб , а после се обърнах към нея, но тогава тя ме удари в лицето и в стомаха. Бях загубил контрол и магьосническия ми белег се показа. Всички видяха моите котешки очи. Досега само Алек, Магнус и Вики са виждали тази страна от мен. Всички ме смятат за най обикновен ловец на сенки и не обръщат внимание на магьосническата част от мен.

Пристъпих към Зое. Вече изгубил контрол, не бях на себе си. Усещах погледа на Бен върху мен. Бен беше уплашен. Честно не знам защо загубих контрол или всякакво търпение. Може би е заради удара или защото ревнувах че семейството ми ще ѝ обръща повече внимание отколкото на мен.

Тогава усетих как Вики се хвърли на вратът ми и ми каза да се успокоя. Аз я прегърнах. Стояхме така докато другите помагаха на Зое да стане.

Възвърнах си предишния цвят на очите. Отделих се от пегръдката на Вики и отидох да се извиня на Зое, а тя се извини на мен. Казах на всички че съм изморен и отивам да спя...

( Съжалявам за грешките. Благодаря на Blueberry180106 за помощта. )