Shadowhunters- The next-generation

Part 56

-Зоелин? Какво в името на Ангела?!-Бен хвана снимката и я разклати. След като нищо не стана той се сети за нещо друго. Майка му му беше разказвала къде точно беше скрит бокала на смъртните и как точно го е извадила от там. Бен знаеше че майка му има дарба и се запита дали той не я беше наследил.

Докосна с ръка картината, а тя премина от другата страна. Напипа  нещо топло, което имаше пулс. Хвана нечия китка и я издърпа.

От картината магически(естествено) излезе момиче.

Тъмната ѝ черна коса се спускаше по познатите ѝ бели рамене. Очите ѝ светеха повече от всякога. Познатата ѝ усмивка се показа на така мъчното за Бен и за всеки, който я познаваше, лице. Изглеждаше точно на шестнадесет,  дива и готова да лудее тинейджърка. А всъщност беше на повече от седемстотин години. Както вече се сещате това беше Зоелин. Наистина беше тя.

- Зое?

- Радвам се да те видя Херондейл.-усмихна се тя, а той се хвърли върху нея и започна да я гушка.

- Боже господи, наистина ли си ти?

-Липсваше ми русокоско.-усмихна се Зое.

- И ти ми липсваше. Защо се показваш чак сега?

-Крия се, за да не може Октавиус да разбере, че съм жива. Моля те, не казвай на никого.

- Но, защо се показа точно на мен? Защо не на Илайджа? Той е направо съсипан.

- Аз говоря с него, но само в сънищата му. Дойдох при теб, за да ти дам надежда и да те уверя, че ще попедим Октавиус. Пък и ти си един от най-добрите ми приятели. - Бен веднага разбра какво имаше предвид тя за сънищата.- Бен, колкото и да ми е приятно да си говорим, трябва да тръгвам. Ще ти кажа едно. Магнус знае, можеш да споделиш с него.- Бен беше малко слисан.

-От кога знае?

- Да кажем, от два дни.

-А кога ще се покажеш и на другите?

- Когато е безопасно. Уверявам те, че веднага щом мога, ще се върна при вас. Та вие сте моето семейство.- Бен хвана главата ѝ и я целуна по челото.

- До скоро тогава.-усмихна ѝ се Бен.

-До скоро.-тя закрачи към единия ъгъл на стаята и след това потъна в сенките. Когато Бен се приближи към ъгъла, там вече нямаше никого.

***

След час Магнус и Илай вече бяха пред института и чакаха някои ловци на сенки, които щяха да ги придружат на срещата с Етиен.

Бен, Алек и Джейс слизаха по стълбите, когато в същото време от ъгъла се появи прелесната и отрупана с оръжия Вики.

Понеже всички знаеха за сънищата на Илай, Магнус разказа частта с вампира и, че ако Илай срещне художника, може би сънищата му ще спрат. Беше малко преувеличаване на истината. Все пак трябваше да прикрие Зое. Никой не знаеше че тя е жива.

От другия край на улицата се задаваха Джия, хванала за ръка Ник, а пред тях беше Дерек. Когато всички се събраха Дерек отиде при Вики, а Бен прегърна гаджето си.

- Добре ли си?-попита притеснено той.

- Да, чувствам се по- добре. Благодаря, Бен. - Илай го зелуна нежно и кратко.- Виждам, че си с пръстена на Херондейл.

-Реших, че е крайно време да отида  и да го взема.-Бен се усмихна. Повече на себе си отколкото на Илайджа, но хибрида не забеляза.

Илай отиде при Алек и двамата поведоха всички към мястото на срещата. Бен придърпа Магнус по назад и заговори:

-Магнус, знам че Зое е жива.-магьосника го изгледа слисано и изплашено.

- Не казвай на никого.

- Знам, говорих с нея...

- Говорил си с нея?!-прошепна Магнус.

- Да, дълга история. Ще ти разказвам после. - те настигнаха останалите и продължиха към кафенето.

***

Групата ни герои вече беше пред кафенето. Илай нахлу нетърпеливо, следван от Магнус и Алек, а след това Бен и Вики.

- Тук сме, но как ще го познаем? - Вики изглеждаше притеснена.

- Аз ще го позная.-обади се Магнус.

Всички се оглеждаха наоколо и се стреснаха изведнъж, когато Илай извика:

- Ти!-всички се обърнаха там, където Илай сочи.

Мъж със сребриста коса седеше сам на масата, която беше в крайния ъгъл. Почти не се виждаше.

-Етиен!- извика Магнус.

- Радвам се да те видя, магьоснико.-вампирът се придвижи за секунди и сега стоеше пред Магнус и Илайджа.

-Илай, от къде го познаваш?- изненада се баща му.

-Той беше до нашата маса в кафенето във Франция.