Shadowhunters- The next-generation

Part 53

Мина седмица. Тежка седмица. Героите ни продължаваха да търсят Октавиус, но той бе потънал в дън земя. Сънищата на Илай продължаваха всяка изминала нощ и крясъците му ставаха все по-силни. Семейство Херондейл и Луис вече знаеха за сънищата на Илайджа. Даже и хибридите знаеха. А Илай полудяваше с всеки изминал ден. Поне така се стори на Магнус. Беше го страх. Повече от колкото можете да си представите.

Магнус продължаваше да търси някакво заклинание или лек за да може Илай да спи спокойно. Но нямаше нищо. Нищо не действаше. Той все още търсеше и знак, че Зое е жива. В това си занимание обаче имаше повече напредък.

От известно време събираше статий от вестници свързани с името Зоелин и беше събрал малко информация от там. Оказа се, че Зое не е била затваряна за първи път, но това Магнус си го знаеше. Нали като малка все я измъкваше от затвора. Но, когато Зое стана голяма тя замина и Магнус не можеше да се чува с нея. Където и да е заминала, там е била затваряна безброй много пъти. Всичките ѝ присъди са били смъртни. Но разбира се. Ако си в 18 век и някой те види да владееш магия ще те помислят за вещица и ще те хвърлят в огъня.

Магнус откри още, че тя искала да я екзекутират, а не изгорят. Тя обаче винаги се измъквала по някакъв начин. Това му даде надежда.

Защо пък сега да е различно? Може би е успяла да се измъкне. Защо иначе беше поискала екзекуция? Можеха да я прострелят. Щеше да е бързо и лесно.

В момента беше на смъртно познатото си дървено бюро на което седеше от една седмица насам. Пред него бяха пръснати статии от всевъзможни години. Някой бяха накъсани, смачкани, обгорели, избледнели. Той размишляваше съсредоточен в една точка и накрая извика:

- Злелин! Знам, че си жива. Дай ми някакъв знак,за да съм спокоен, че не си измислям. Къде си?- тогава от единия рафт падна книга. Мгнус отиде бързо до нея и я вдигна.

„Повест за два града” ( някой сеща ли се от къде е? ХД)

Магнус отвори книгата и на първата страница имаше написано писмо. Беше с познат почерк. Почерка на Зоелин. Вътре пишеше:

„ Мислех че никога няма да го откриеш. Все пак узна истината, Магнус...

Ако четеш това, значи си разбрал, че още съм жива. И това е вярно. Само, че ще те помоля да не казваш на никого. Ще се покажа, когато е безопасно и никой не подозира. Аз пращам сънищата на Илай. Не той полудява, а ме чува и вижда в съня си. Знам, че е мъчително да слушаш как детето ти бълнува „мъртвата” ти племенница, но аз се явявам на него с цел. Преди да изчезна разбрах начин по който можем да победим Октавиус, но тогава Клейва ме хвана и окова. Ще се досетиш какво имам предвид, когато Илай ти разкаже какво му казвам в сънищата. Той все още не ти е казал, но ще го направи. Знам го.

Знам, че ще попиташ как се измъкнах, но това не е обяснение за едно писмо. Ще ти каза когато се видим. А то ще бъде скоро.

Знай, Магнус, аз ви наблюдавам. Виждам всичко. Дори влязох в института, за да напиша това писмо. Радвам се, че все още вярваше, че съм жива. Бъди спокоен, аз съм добре. Иска ми се да можете да ме видите, но все още не е дошло времето за среща. Илай надежда, Магнус. Ще се върна при вас. Обещавам...

С много обич :
Зоелин Бейн.”

( Надявам се да ви хареса главата. Кратка, но от сърце ХД)