Shadowhunters- The next-generation

Part 31

Това беше Илай. Рошавата му коса падаше накъдрави кичури по лицето му. Усмивката му беше ослепителна. Личеше си, че е бързал. Илай изтича към Магнус и го прегърна.

- Радвам се, че успя.- каза заглушено Магнус.

- Бен ми каза, че ще празнувате тук и се разбрахме да те изненадам пък и как няма да успея. И то за моето семейство.-Илай се засмя. Беше вярно,винаги ще смята Магнус и Алек за свое семейство. Просто защото те са го отгледали и възпитали. Не е нищо лично.

- Илай, вече си с истинското си семейство. Няма нужда...- Магнус започна, но Илай го прекъсна:

- Вие сте истинското ми семейство, няма какво да коментираме повече.- Алек, който бе чул целия разговор, гледаше към тях с насълзени очи. Илай се отдели и прегърна Алек. Бен, Зое и Вики стояха отстрани и гледаха.

Илай се отдели от прегръдката с Алек и отиде да види приятелите си. Вики отиде и му поднесе коктейл от бара. Илай го прие и отпи от него. След като преглътна присви очи и попита:

- За бога, Вики, какво е това?

- Не знам, казах на бармана да направи най силния алкохолен коктейл.

-Защо? До вчера бях пиан в клуб Пандемониум, за което бащите ми не трябва да разбират.

- Помислих, че още ти е нервно от разговора ти с онази Карстерс. Не знам какви ги говори, че си бил самовлюбен. Не я харесвам изобщо.

- И аз, но трябва да я търпим, тя е от Клейва.- каза Илай и изпи останалия койтейл на екс.- Уау това наистина помага.

Всички се засмяха. Вики и Зоелин отидоха вътре и Илай остана сам с Бен на терасата. Бен погали бузата на Илай.

- Хей, ще ми кажеш, ако нещо не е наред, нали? Можеш да ми се довериш. Вероника сбърка, когато каза, че и ти си чудовище. Ти си най- милия и добър човек, когото познавам. Обичам те и те подкрепям във всичко Илай.- Илай погали ръката му, наведе се и сля устните им.

- Но да си призная, как толкова красив ангел се целува дяволски добре.- подсмихна се Бен след като се отделиха.

- Същото важи и за теб.-каза Илай, Бен го целуна по бузата и се върна вътре.

••°°••°°••°°••

Останалата вечер мина в танци и забавления. Гостите си тръгнаха. Останаха Илай и Бен, които помогнаха на Алек и Магнус. Вики и Зое бяха тръгнали към института без да ги изчакат. Зое се беше разбрала с Вики да спи в нейната стая в института.

Когато Илай и Бен вече бяха готови, се сбогуваха с Алек и Магнус и тръгнаха. Навън бе започнало да вали дъжд. Те нямаха чадър, затова косите и дрехите им се измокриха още преди да стигнат до църквата. Бяха до портите на института, но по тротоара, където се намираха те, се появи едно криволичещо колело, което без малко да блъсне Бен. Преди това обаче Илай го дръпна към него. Гърба на Бен опря студената порта, а очите му се стрелнаха към тези на Илай. Те се гледаха. Гледаха се и не забелязваха нищо друго около тях. Тогава Илай притисна Бен още повече и сля устните им в продължителна целувка.

••°°••°°••°°••

Едва отвориха вратата на стаята на Илай. Вратата се хлопна шумно зад тях, но те не се отделиха един от друг. Бен вече бе кръстосал крака на кръста на Илай, а другия го държеше здраво. След като вратата се затвори Илай притисна Бен към нея. Устните на полумагьосника се спуснаха по врата на Бен. Илай оставяше синьо-лилави петна по шията на другия. Тогава Бен се размърда в знак, че иска да го пусне, което другия веднага направи. Бен, вече изправен до илай свали ризата си, с малко помощ от Илай. Тогава златнокосия нефилим избута Илай да леглото и седна в скута му. Дойде и неговия ред да бележи врата на Илай. Докато го правеше се мъчеше да махне вратовръзката и да разкопчее ризата на Илай, но неуспешно. Илай, забелязал това, издърпа вратовръзката през главата си, но преди да успее да разкопчее ризата усети, че Бен вече е разпорил всички копчета и го съблича.

- Хей, това беше любимата ми риза.-изхленчи задъхано Илайджа.

- Оо, я стига, ще ти купя нова.- След това Бен веднага впи устни в неговите, попречвайки му да каже нещо друго.

Илай легна на леглото, а ръцете на Бен се свлякоха до ципа на дънките на другия. Тогава Илай вмезапно го обърна и сега Бен стоеше отдолу. Отделиха се, за да си поемат дъх и Бен прошепна:

- Искам те Илайджа. Моля те. Тук, сега, никой друг.-Бен се взираше в тюркоазените му очи.

- И ще ме получиш. Тук, сега и никой друг.

(Та, хора няма да пиша смут по нататък, развихрете си фантазията, аз още не съм готова да пиша такива неща. Съжалявам ако ви разочаровам.)