Shadowhunters- The next-generation

Part 40

След като Илай излезе от стаята, Вики остана вътре. Тя се взираше в очите на Бен. Очи пълни с болка. Отиде до Бен и го прегърна. Когато се отделиха погледът ѝ случайно попадна на Дерек. През цялата караница на Бен и Илай, Дерек беш гледал само нея. Добре, че тя беше погълната от разговора на братовчед си и приятеля си и не забеляза това.

Дерек я гкедаше леко притеснено. Тя извъртя очи, обърна се и излезе, ядосана от всичко което беше чула в стаята. Дерек тръгна след нея, но тя беше много по-напред и той трябваше да подтичва.

Когато вече виждаше гърба на Вики, те бяха излезли от института и вече ходеха по една не толкова оживена улица. Понеже Вики бе в пижама когато чу караниците на Зое и заплахите, че ще убие инквизитора Лайтууд, се облече по тениска и дънки и слезе долу, а навън беше по студено и сега тя зъзнеше. Дерек забеляза това. Искаше му се Зое да беше тук, защото той не беше добър ухажор или утешител, нито беше добър в извиненията, а тя щеше да го насочи в правилна посока. Но гя не беше тук и той трябваше да действа сам.

Вики се спря и това извади Дерек от мислите му. Бяха стигнали до безлюдна уличка. Дерек се зачуди какво пък Вики ще прави тук.

- Знаех, че ще ме проследиш.-каза тя и Дерек видя само левият и профил.

- Виж, Вики ако си ядосана на мен... - започна тежко той, но вампира го прекъсна.

- Не съм ядосана на теб.-отвърна ясно и просто тя.

- Мислех, че си ядосана, че не ти казах истината.

-Не съм ядосана за това. Ядосана съм на Магнус, Алек и Бен, че са криели това от Илай. Тук не става въпрос за мен. Става въпрос за Илай. Не мога да повярвам, че родителите на Илай не са му казали кой е. Той вярваше, че развива уменията си защото е талантлив и работи усърдно, не защото е полу демон. Той вярваше на всички. А сега може би няма да има доверие на никого.

- Ти си ядосана на Бен, нов се пак го утеши?

- Обичам Бен, като мой брат. Същото се отнася и до Илай. Те ми помагат във всичко. Те са твърдата земя върху която стъпвам, както и аз съм опора за тях. Всеки от нас обича другия. Понякога Илай ни е давал идея да станем тройка парабатаи. Оставих те да бъдат братя по душа само защото никога не е имало такова нещо като трио. Винаги са били две души свързани в една.- тя спря за миг.-Не искам с Илай да се карат. Те са един за друг. Ще направя всичко по силите си за да ги сдобря.

- Защи винаги си толкова добра и умна?-попита Дерек и за миг на лицето му се изписа обожание.

- Не винаги съм добричка.- те се взираха продължително един в друг. През целия разговор Дерек се приближаваше все повече и повече. Сега стоеше на една крачка от нея. Свали якето си и го наметна на раменете ѝ. Вики се чудеше кога са се сближили толкова много. Тя можеше да говори толкова спокойно с него. Сякаш го познаваше от години, а всъщност тези години се оказаха един единствен месец.

Лицето на Дерек се приближаваше към нейното. Погледите им се заплитаха и нищо не беше в състояние да ги разсее един от друг. Облачета от топлия им дъх, излазъл на студения въздух, се смесваха в едно. Бяха толкова близо. Вики усещаше пулса му. Бяха напът да слеят устни, но Вики се окопити и каза:

-Не мога, Дерек. Съжалявам.- след това тя тръгна към института.

- Вики, ако аз съм направил нещо, съжалявам.- той извика последната дума, защото Вики продължаваше да се отдалечава. Тя спря, а Дерек продължи:

- Съжалявам, може би бях глупак, за да мисля, че ме харесваш и щях да няправя нещо което нямаше да ти хареса. Харесвам те като повече от приятел, съж... - Дерек нямаше време да довърши, защото Вики се беше върнала и сляла устни с неговите. Понеже Вики беше с ботуши с високи токове, нямаше нужда да се надига на пръсти. Ръцете и се разхождаха по масивното тяло на върколака. И двамата изпиваха дъха на другия. В този момент заваля дъжд, но тях ме ги интересуваше. Косата на вампира вече беше мокра и вадички студена дъждовна вида се стичаше по гърбовете им и попиваха във вече мокрите им дрехи. Беше студено, но телата им излъчваха топлина. Тя беше хванала дерек за лактите, а той преплиташе пръсти в мократа ѝ руса коса. В този момент Вики се подхлъзна, но Дерек вече я държеше здраво за кръста. Когато останаха без дъх те се отделиха.

- Не е нужно за се извиняваш.- задъха се Виктория.- И аз те харесвам като повече от приятел.

Той се усмихна, тя преплете пръстите им и те тръгнаха заедно към института.