Shadowhunters- The next-generation

Part 24

Г.т.Зое:

Когато излязохме от портала бяхме в помещението от видението ми. Точно както го видях. Обаче имаше човек. Беше висок мъж с дълга коса, облечен в смокинг.

- Е Зоелин, виждам че ме намери. Очаквах да стане по бързо, но аз съм търпелив и чаках.- той се обърна към мен.

- Октавиус?

- От плът и кръв.- усмихна се той.

- Ти ми все спомените нали?- попитах аз и го посочих.

- Е, поне се досети.

- Върни ми ги.

- Ще ги върна.- той се наведе към мен.- но.. при добро заплащане.

- Какво искаш?- озъбих му се.

- Искам да ми кажеш какво става с твоите хибриди?

- Та ти ги мразиш, никога няма да ти кажа.

- А би трябвало и ти да ги мразиш.- той погледна с неодобрение и отвръщение към Дерек.- Та те са изверги.

- Знаеш ли, хайде да направим една сделка.-тръгна уверено Дерек.- Ти връщаш спомените на Зоелин, а тя ти казва каквото искаш да знаеш.

- И откъде да знам, ме не ме лъжете.

- Силитата (феите) никога не лужат.- каза Дерек и му намигна.

- Хмм, имаме ли сделка?- Октавиус подаде ръка към мен.

- Добре.- измъмрих аз.

- Ако посмееш да ме изиграеш, ще разбера и ще си платиш.- придърпа ме и ми прошепна той.

- Да започваме, първо ми върни спомените.

- Щом настояваш.-подсмихна се той. Тогава пръстите му се издължиха и от тях излязоха дълги нокти. Той ги впи в раменете ми и затвори очи, за да се средоточи, а аз изпищях от болка. Дерек истръпна, но не тръгна към мен.

Тогава видях всичко. Разбрах защо не можех да правя прости магии. Октавиус ми е взел знанията и уменията за тях и половината ми магия.

Той ме пусна и се усмихна.

- Ти, ти ми взе магията.- казах разгневено и тогава го ударих. Той  падна и загуби съзнание.

- Хайде да се махаме.- Дерек ме задърпа нагоре по стълбите.

- Ами сделката, нали Силитата никога не лъжат.- засмях се.

- Е, излъгах.- усмихна се той.- Пък и аз съм хибрид, не просто Сили.

Аз отворих портал и се върнахме в Ню Йорк.

••°°••°°••°°••

Г.т.Илай:

След като занесох закуска на Вики, нищо че и тя си имаше храна, отидох в стаята си. Бен още не беше станал, затова легнах до него и го гушнах в гръб. Той измрънка и се обърна към мен, слагайки ръце на врата ми.

- Добро утро.- кежно отметнах кичур от русата му коса назад.

- Добро утро.- отговори дрезгаво той и ме целуна. След като се отделихме просто се взирахме един в друг. Изведнъж той подскочи и се хвърли върху мен. Аз изохках и го погледнах. Той изглеждаше като кученце легнало на корема ми. Той започна да целува брадичката ми, после бузите, очите, челото и накрая се върна на устните ми.

- Май ми се яде нещо сладко.- каза той след като се отделихме.

- Не съм ли ти достатъчен?- засмях се аз.

- Илай, умирам от глад.- нацупи се Бен.

- Тогава отиваме в кухнята да правим палачинки.

- Не можеш ли просто да щтракнеш с пръсти и хоп готово.

- Мога, но няма да е забавно.- задърпах Бен към кухнята.

Вече бяхме готови с пслачинките, и оставаше да им сложим шоколад. Бен взе една голяма лъжица шоколад и я лапна.

- Хей, шоколада е за палачинките, не бързай толкова.- с друга лъжица сложих шоколад на носа на Бен.

-Хей, да видиш кой хаби шоколада?- избърса си носа и намаза бузите ми с шоколад. Тогава почнахме да се боричкаме и да се цапаме с шоколад.

- Илайджа!- Магнус влезе в кухнята.- Какво си мислите, че правите?

- Нищо татко.- двамата се строихме.

- Отивайте да се измиете.

- Магнус, какво има? Изглеждаш ми напрегнат.- попитах аз.

- Добре съм.- в това време Алек влезе.

- Уау, Илай какво става?- възкликна Алек.

- Нищо татко.

- Изглежда Илай се забавлява с глупости още от сутринта.- Магнус размаха ръце. През цялото време бях с наведена глава.

- Магнус напрегнат си.- Алек започна да му прави масаж.- Защо не легнеш и не си починеш?

- Прав си. До после, отивам да поспя.- каза Магнус и излезе от стаята.

Единствено не разбрах защо се държа толкова грубо с мен...