Покорство

Глава 7

Година по-рано.....

-Мамо излизам.

-Добре мила,успех!

- Благодаря,ще ми трябва.-и излезе от къщата,тръгна по тротоара към спирка шейсет и две.Откъдето щеше да хване автобуса до университета си. Тъкмо преди да стигне до спирката една кола спря пред нея и едър, широкоплещест  и красив мъж излезе от колата.

-Госпожице!

-Кой по дволи....о,това си ти?!

-О,значи си спомняш за мен?

"Бих ли могла да те забравя,какво тяло за Бога,няма как да го забравя?А аз искам да те забравя дяволите да те вземат, мръснико,ти си по опасен и от заредена пушка,която гърми на посоки."

-Ами да сега те разпознах и то доста трудно.

-Сънува ли ме снощи?

-Казах ти,че не си нищо особено,виждала съм и го големи.

-Аз смятам,че ме лъжеш.

-Това е твое право да вярваш в това,което искаш.Не си длъжен,ако не искаш не вярвай.

- Ти кого се опитваш да заблудиш,малка кучко?

-Никой,просто искам да се разкараш,защото имам спешна работа.

-Ще те закарам?- предложи ѝ веднага,без дори да се замисля.

-Не!

-Защо?

-Защото не искам да бъда в една кола с теб.

-Напрягам ли те?

-Не,просто си ми неприятен.

-Хайде да спреш да се преструваш,хлътна по мен още като ме видя снощи на терасата гол и мокър.

-Иска ти се.

- Не на теб ти се иска да ме пояздиш,котенце.

-Знаеш ли наистина нямам време за глупости.

"Това ли съм аз за нея?Една глупост?"

-Добре ще те закарам.

-Вече ти казах,не.

-А,аз ти казвам да се качваш в колата.

-Кой си ти,че да ми заповядваш?

-Много скоро ще разбереш.

-Качвай се или ще те вкарам насила.

-Офффф,добре карай към университета.

-Кой университет?

-В университета на Вирджиния,къде другаде?

-Не ми крещи!

-Ти също,не съм искала да ме караш до там,ти сам се натресе.

-Винаги ще те возя,където и когато пожелаеш.

- Никога няма да го пожелая!-той спусна ръката си и я сложи на бедрото ѝ.

-Много скоро ще го пожелаеш,бейби.-и вмъкна ръката си в дънките ѝ.

Според мен е доста трудно да караш кола и да възбуждаш някой,но явно за него това не представляваше трудност.След повече от два оргазма той стигна до университета,Кони нямаше сили да слезе от колата.Боеше се че ако стъпи на земята може краката ѝ да откажат,тъй като в момента бяха силно отслабени и омекнали.Този дявол Дион!

-Мразя те.

-А аз не.- тя му затръшна вратата и побърза за изпита, за който и без това беше закъсняла.