Покорство

Глава 17

Двадесет и четири часа по-късно,след ареста двамата все още ги нямаше.Кони се притесни,че отново са тръгнали да се бият,но на вратата се почука.

-Ох,добре,че си идват!-тя отвори.-Мат,но какво ти е?

-Нищо ми няма Кони,не се безпокои!

-Не мисля така,дай да ти помогна.-тя го хвана  под рамо, защото едва се държеше на краката си от целия алкохол, който беше изпил,за да забрави.Но така и не успя да забрави за нея,за брат си,за това,че той е спал с любовта на живота му.

-Кони обичаш ли го?-думите му излязоха леко провлачено.

-Кой?

-Брат ми?

-Мат късно е а ѝ ти си пиян.

-Моля те отговори ми.Той по-добър ли е от мен?

-Мат нашият брак беше сключен по необичайни обстоятелства.

-Моля те бъди с мен!Остави го и се омъжи за мен.

-Стига ти си пиян.

-Не,не съм...- залитна- Моля те приеми този път,ще те направя безкрайно щастлива!

-Мат....-тя щеше да му каже, че между тях не се е променило нищо,когато той я целуна,вдигна я на ръце и бавно тръгна към леглото. Когато стигна към стаята я положи нежно на леглото и легна върху нея.

-Мат, недей,не го прави.

-Стига, Кони!Отдай ми се,моля те,моля те....-думите му останаха във въздуха,когато той заспа над нея.

-Ох,слава богу,че заспа и не го направихме.Но сега как да те отместя от себе си? Мат, Мат,ох няма да стане,не мога да го отместя,явно ще спим така.