Глава 42

1.7K 62 11
                                    

" Какво е чувството да не изпитваш нищо,да не усещаш болка,гняв и разочарование?Мисля,че съм на път да забравя всичко,което изпитвах докато бях жива.Е това беше,това е краят на жалкия ми живот,исках да живея от любовта си към мъж, който не дава и пукната пара за мен. Защо ми е живот щом ще съм нещастна прекарвайки го в златна клетка? Изглежда,че съм мъртва,но какво следа сега?Защо няма бяла светлина,защо не виждам никой,защо е толкова тъмно,сякаш не мога да си отворя очите,а мъртвите могат ли да виждат?"

И тогава тя отвори очи и Дион спря да прави изкуствено дишане.

-Господи, Кони ти,ти отвори очи!-в отговор тя изплю вода в лицето му.

-Аз,аз къде съм и ти ли си мъртъв?

-Не,ти не си мъртва,аз те извадих от водата и много дълго ти правих изкуствено дишане,вече започвах да си мисля, че....-от очите му отново бликнаха сълзи.-...няма значение важното, е че си жива и си до мен.-тя го отблъсна и хукна към водата.

-Не искам да съм жива,не искам и да съм с теб.

-Не ме лъжи и не бягай.-той я настигна и я прегърна толкова близо до тялото си,че тя едва мръдваше.- Знам,че ме обичаш,Кони прочетох писмото не го отричай.

-Не искам да говоря за това.

-Но аз да,заради мен се опита да се самоубиеш, за Бога глупачке такава аз те обичам до полуда,защо мислиш те третирам като робиня, защото се струвам,че ще избягаш при баща ми.

-О, Дион,как може да си помислиш такова нещо,аз обичам само теб и никой друг,но не мога да живея така,ти само ми заповядваш,аз нямам ли право на избор.

-Знам,мила,знам,но толкова се страхувах,че ще те изгубя,че се държах толкова отвратително и деспотично с теб. Прости ми, Кони, моля те просто ми!

-Нямам сили да ти устоя.-тя го целуна.-Дион имам още много въпроси,но сега не са важни,искам...

-Знам какво искаш,аз също го желае.- доволна усмивка озари лицето му,след това я занесе на брега и я положи на пясъка.Зацелува устните ѝ жадно и ненаситно,беше толкова щастлив,че тя не го напусна. Защото нямаше да преодолее загубата ѝ.Правиха любов на плажа докато се съмна и се прибраха в бунгалото си.


_______________________________________________

Здравейте на всички които следят книгите ми,бих искала да ми пишете или  по някакъв начин да има обратна връзка,за нещата които ви допадат или не Ви,да ме питате за някои герои,да ме посъветвате или съответно да ме критикувате,ако не Ви харесват "ИЗМИСЛИЦИТЕ" ми!!!😋😋😋

ПокорствоDonde viven las historias. Descúbrelo ahora