Покорство

Глава 22

-Кони,нека ти представя баща си, господин Роланд Уоруик!

-Какво той ти е баща?

-Да,защо?-тя цялата беше пребледняла.

-Не ми е добре,къде е тоалетната?

-Ела ще те заведе.

-Не синко, нека аз.Тъкмо ще се опознаем.- усмихна се мило на сина си и я хвана под ръка.Когато се увери,че зад тях няма никой който би могъл да ги чуе,я опря на стената рязко.

-Значи си съпруга на сина ми,а сладка моя Кони?!

Въпросът му беше подкрепен с една великолепна усмивка. Всъщност Роланд беше и все още  красив мъж,къдрава руса коса,сини очи,плътна и пухкава уста,добре очертани скули,лицето му беше много добре изсечено.За възрастта си изглеждаше перфектно,висок и строен,личеше си че ходи на фитнес тъй като мускулите му бях доста развити.Но още в първата им среща тя го намрази.Влюби се в него,но и го намрази.

-Не искам той да разбира за теб!

-Защо?

-Защо ли?Сега той ми е съпруг!

-Синът ми има право да разбере за теб и мен.

-Нямаше теб и мен,никога е нямало.Ти искаше да ме имаш,но аз не съм уличница и няма да бъде с женен мъж.Заради теб хората ме мислеха за такава.

-О,я стига,с тази външност хората много бързо ще си го помислят,ти си много красива, Кони.А и аз вече съм свободен.

-Но аз не съм,моля те остави ме?!

- Обичаш ли ме?

-Не!

-Искаш ли да ме целунеш?

-Не,не,не....- последното беше заглушено от страстната му целувка.