Покорство

Глава 29

-Дион, Мат,Карин за Бога къде сте всички?-крещеше Роланд, а Кони беше зад него и се опитваше да го спре.

-Моля те не им казвай за нас!Моля те Роланд,какво искаш?

- Отлично знаеш какво искам.

- И какво е?

-Теб,захарче. Но ще те получа едва,когато те разберат за нас.

-Пак ти повтарям,че нямаше нас,ти си фантазираше,че те обичам.

-Ти ме обичаш.- тонът му беше гневен,стисна ръката ѝ.- Всъщност имам по-добра идея,ела....

-Къде?

-Казах да дойдеш!

-А аз те попитах къде!

-Ще идем  на едно място.

-Не!

-Да!Хайде!-метна я на рамо и тръгна към колата си. Сложи я на предната седалка до него и бързо заобиколи и седна зад волана.

- Роланд нали няма да направиш,това за което си мисля?

-А ти за какво си мислиш мила?-порочна усмивка озари лицето му.

-Къде мислиш да ме заведеш?

-На едно хубаво място,където ще сме само аз и ти.

-Но,няма ли да ме попиташ дали искам?

-Не!- много бърз отговор и категоричен.

- И защо?

-Защото знам отговора,ти ме искаш,но като се дърпаш и бягаш от мен се опитваш да ми отмъстиш.

-Не,отвори тази проклета врата,искам да изляза.

Тя правеше опити да излезе,но всички бяха несполучливи,тъй като Роланд беше заключил всички врати.А и в главата му се въртяха други мисли,като да върже ръцете ѝ в случай,че се опита да  му издере лицето докато шофира.

- Кони за твое добро те моля да се успокоиш и да ме слушаш, защото в противен случай не отговарям.

-Моля, какво ще ми направиш?!

-Ще видиш.

-Не разбирам как съм се залъгвала, какво съм видяла в теб,ти си тиранин,как може да ме заплашваш така?

-Ето,че мога,сега сядай и мирувай,или ще съжаляваш.

"Май прекалих малко със заплахите,но нямам друг избор,ако не я стресна малко тя ще си помисли ,че може да ме измами и да избяга.Знам,че не трябваше да я заплашвам,но не искам да се разделяме,обичам я и след толкова време да я намеря,не никога няма да я пусна да избяга. Убеден съм,че още ме обича,това е гняв и злоба,тя търси възмездие.Няма да позволя на никой да я докосва и да я отдели от мен,на никой дори и на собствения си син."

След тези размисли той я погледна с надежда,но тя му се мръщеше,вече бяха много далече от къщата, където може би се чудеха къде са те двамата.