Покорство

Глава 39

-Хайде,скъпа ще изпуснем полета!- провика се Дион от входната врата.

-Не искам да дойда,казах ти.

-А аз ти казах, че не ми пука какво искаш!Ти искаш и баща ми вместо мен,но аз съм твоят съпруг и ще се задоволиш с мен.

"По дяволите защо не ме обичаш,защо любов моя, защо?!"

"Господи не искам Роланд,искам само теб Дион,обичам те,но ти ме искаш, защото ме ревнуваш. Само ако изпитваше поне малко обич към мен,нещата между нас щяха да бъдат прекрасни, защото никой не съм обичала както теб, любов моя!"

-Не!

-Да,мамка му излез или ще дойда и ще те взема на рамото си насила.- мълчание.

-Добре ти сама си го изпроси.-влезе вътре и я видя легнала на дивана,взе я на ръце и въпреки протестите ѝ я качи в колата,и я върза с колана.

-Не мисли да бягаш.- беше толкова близо до устните ѝ че не се стърпя и я целуна,тя също му отвърна и когато той се отдръпна първи се разочарова.

-Там ще имаме време за още по-сладки моменти като този,котенце.

И така полетът мина сравнително добре,пътуваха пет часа,Кони заспа на рамото на Дион,а той я прегърна и се наслаждавале на момента. Защото когато тя се събудеше едва ли ще има такива възможности,да я прегръща и гушка,както му се иска да го прави всеки път,щом тя е до него?!

-Кони,кацнахме хайде събуди се!Кони...

-Оххх,къде сме?-тя разтърка сънено очите си.

-Хайде вече сме на  остров Оаху.

-Ох,как съм се схванала.-тя се изправи но залитна и Дион я хвана.

-Аз ще те държа.-"Любов моя" А защо не каза и това,по дяволите,защо?След по малко от час бяха вече настанени в своето бунгало,багажа им също беше внесен.

-Искам нещо от теб.

-Какво?-тя се обърна,за да го погледне в лицето.

-Това.-бутна я в огромната спалня и се нахвърли като хиена,която глозга и последното месо останало по скелета.