Покорство

Глава 16

-Мат?Какво правиш тук?

-Не може ли да видя брат си?Но изглежда не уцелих момента?!-той се усмихна на голата жена,която не успя да види добре. Забеляза тялото ѝ,но не и лицето.

-Кони,вземи тениската ми.- той я измъкна през глава и ѝ я продаде.Господи тя беше толкова засрамена,че за първи път ще види брата на съпруга си,по този нелеп начин.Тя навлече парцала, който той ѝ беше подал, защото в момента приличаше само на парцал. Слезе от масата и тогава погледна към лицето на непознатия.

-О,не!Мат?

-Ти познаваш ли го?-защо въобще питаше,когато много добре знаеше отговора.

-Ами аз,да познавам го.

-Кони,чак сега те видях.- на лицето му грейна усмивка.- Ти с брат ми ли си?-внезапно усмивката му,замръзна и беше заменена от силно стиснати устни,чак до кръв.

-Той ми е съпруг.

-Съпруг?

-Мат, успокои се моля те.

-Как да се успокоя за Бога?

-Ела навън,ще ти обясня.

-Да,съгласна съм.-те излязоха и Мат веднага го фрасна.

-Оххх,да знам,заслужих си го.Но ме чуй,аз...ох това боли адски.

-Спа ли с нея?

-Мат,стига!

-Спа ли?

-Да, разбира се,но!-последва още един силен удар в корема и още един.

-Малко ти е, копеле.

-По дяволите,не исках да се случва това,но...- след това и той започна да го налага.Господи те щяха да се избият до смърт,двама братя,а се биеха като врагове.Кони чуваше всичко отвътре,но не можеше да промени нищо,нямаше как да ги разтърве,сама.Тя вдигна телефона и набра някакъв номер.

-Ало,полиция пред дома ми има безредица,двама мъже се бият.Моля ви помогнете ми!