Покорство

Глава 33

-Здравейте, Господин Уоруик!

-Открихте ли нещо?

-Да, тоест мисля,че да. Имате ли къща или имот, вила в Тусон,211 South 4th Avenue.

-Да,там имаме семейна вила.

-Ами разследвахме и изглежда,че вашата съпруга се намира на това място.Какво искате да направим?

-Отидете във вилата и я завлечете от там,след това ще ви изпратя свой адрес и ще ви чакам на него.

-Както желаете Господине. Дочуване!

И така великото издирване приключи, съпругата му беше в известност и след по- малко от час тя щеше да се намира на
Скотсдейл,3031 N 81st St.Полицайте бяха при Кони след по-малко от двадесет минути.

-Кони,някой чука на вратата,ще видя кой е!

-Добре,скъпи.-той отвори и се вцепени, когато видя костюмираните мъже.

-Добър ден!

-Добър ден,Господин Уоруик.

-Какво има защо сте тук?

-Идваме по работа,трябва да отведен госпожа Констанс.

-Моля,защо?!

-Обявена е за издирване, съпругът ѝ е съобщил днес,че е изчезнала преди двадесет и четири часа.Затова моля ви да ни съдействате и ни предайте госпожа Уоруик.

-Добре.- Какво можеше да направи?-Ще ме изчакате ли за момент?

-Да, разбира се.-Роланд влезе в къщата

-Кони!Кони,отвън има полицаи.

-Ро защо ви...какво?

-Дошли са за теб,Дион е съобщил в полицията,че си изчезнала и сега трябва да тръгнеш с тях,по дяволите!

-О,не!С мен е свършено, Господи Роланд,помогни ми!

-Как мила,не мога да те измъкна от полицията,ти си му съпруга.Само,ако не бяхте женени.По дяволите,защо си му съпруга?

-Вече ти казах,оххх,как ще отида при него?- въпреки гнева си той забеляза,че тя трепери и я придърпа в прегръдките си.

-Няма страшно,скъпа аз също ще дойда,ще бъда с теб,няма да те оставя сама.-на вратата отново се почука.-По дяволите, мразя това положение....-изруга за не знам кой по ред път.

Кони се качи в колата на полицаите,единия от тях остана уж да поговорят с Роланд,но това беше дело на Дион.Той не искаше баща си да му пречи или да се мъкне с Кони,като втора сянка.Работата на полицая беше да го замотае докато Кони пристигне до адреса, които изпрати на комисаря.

"Не разбирам как кара всички да му се подчиняват,как ме намери,как разбра?По дяволите, какво ли ме чака сега?"

Полицаите бързо стигнаха до указания им адрес и кратката на Кони вече трепереха неудържимо. Те я съпроводиха до вратата и когато Дион отвори те си тръгнаха,може и те като Кони да се страхуваха,че може да ги споходи същата съдба като нейната и затова си плюха на петите.

-Здравей, любяща съпруго!-тонът му беше нисък и чист,от далече се усещаше че е пил,може би само една или две чаши,за да поуталожи гнева си,но явно не бяха проработили.

-Дион....

-Шшшшт!-той се изправи от коженото кресло и се приближи до нея.-Не казвай нищо,не е време да плачеш,трябва да си щастлива,че отново си при мен.Не си ли щастлива,ние сме заедно?!Мила моя, Кони където и да отидеш аз ще те намеря, проумей го!-той хвана малко кичур от дългата ѝ коса и го навъртя в големия си юмрук,след това го дръпна така,че брадичката ѝ да се вдигне към лицето му.

-Ти си моя, скъпа!-и я целуна.