Покорство

Глава 34

-Дион какво си намислил?Моля те не ме наранявай!

-Казах ти да замълчиш.Сега ще правя каквото си искам с теб,щом ще бягаш от мен ще си понесеш и наказанието, сладка моя.

-Моля те,пусни ме,моля те!

-Ццццц....казах ти да замълчиш.Хайде ела сега.

-Къде?-Господи толкова беше изплашена,страхуваше се, че тази нощ ще ѝ бъде последната.

-Ела скъпа моя,ела.-вдигна я на ръце и я занесе до една голяма стая с едно доста,ама доста голямо легло.

-Дион наистина ли ще ми причиниш това?!

-Кое мила?

-Не искам,моля те пусни ме.

-Ти си ми съпруга и това е едно от задълженията ти,като такава.

-Не....

-Да,дай ми ръцете си.

-Защо?

-Дай ги Кони!-гласът му вече не беше чист и ясен,а дрезгав и твърд,тя разбра,че ако не му се подчинява,ще си навлече повече неприятности.

- Браво на теб,мила.-той измъкна колана си от избелелите си дънки и го стегна около ръцете ѝ,след това я настани в леглото оплете колана за рамката на леглото.

-Дион защо ме завърза за леглото?

-Млъкни,проклетнице,млъкни най-после!-разкъса дрехите ѝ.

-Оххх!

-Викай, пищи,хлипай,моли ме за милост,но няма да има прошка.Ти ме направи на глупак,знам всичко за вас и сега ще те накажа.

Той се нахвърли върху гърдите ѝ жадно и ненаситно ги мачкаше в шепите си.Извади кожен  камшик от шкафа си и се ухили похотливо.

-Искам да се обърнеш по гръб,сега започва наказанието ти, сладурчето ми.

-Не, не,моля те Дион,моля те!

-Млъкни!-последва първият удар,не беше силен,но все пак я заболя.

-Оххх,моля те не го прави повече,моля те Дион.

"Ах моя Кони,сладка моя Кони,не знаеш колко много се мразя за това,което ти причинявам в момента,но ти сама си го изпроси.Защо избяга от мен,защо избяга точно с баща ми и защо се влюби в него,а не в мен?Аз те обичам с цялото си сърце,а ти се подигра с мен,мразя те,мразя те кучка.Заради теб днес цял ден имам главоболие,заради теб сега съм пред тази трудна дилема,да те накажа както подобава или да послушам сърцето си и да те любя сякаш е последният ни път. Господи ти си моята жива рана, Кони!"

Последваха още два удара, от който всеки ставаше по-слаб и по-слаб.

"Не мога повече,не мога да се понасям,да я наранявам,да я наказвам като я бичувам като някое непослушно животно. Съжалявам мила моя, съжалявам,не искам да го правя,но ти,ти...."

-Аз излизам.

-Моля?

Тя не беше сигурна дали е чула правилно,но докато се осъзнае той вече беше излязал.Дион не можеше да се понася в този момент,той толкова обичаше Кони,а ѝ беше причинил това,ударите не бях силни,но все пак щяха да останат следи.Дион влезе в банята и се погледна в огледалото,не издържа и го разби с юмрук, огледалото се счупи на парчета и падна на земята,а от ръката му бликна кръв,но  той сякаш не усещаше.