Тя се беше облегнала на колата си и пушеше цигара докато чакаше брат си. Беше облечена в сив анцуг и спортно бяло бюстие на Nike. Носеше Air Force 1. Имаше точно тази аура, която крещеше опасна. Първото нещо, което се набиваше на очи беше огромната цветна татуировка, която покриваше ръката ѝ от рамото до китката и тези по краката. Те допълваха образа ѝ на лошо момиче. Тялото ѝ беше стегнато и добре сложено от редовните боеве, в които участваше. Имаше плътни устни, карамелена кожа и сини очи, които контрастираха с боядисаната ѝ в черно права коса. Името ѝ беше Изабела-Денѝс Гарсия.
Нейтън беше поставил задача на нея и брат ѝ Леонардо. За целта трябваше да отидат в хотела при Елият и Рей. Трябваше да обсъдят план как да си върнат откраднатото от миналата седмица. А именно наскоро разработения нов вид експлозиви. Не бяха пуснати още на пазара, така че щеше да е зле да отидат там по-рано и някой друг да обере печалбата. Стойността им се равняваше на милиони долари.
Те работеха с адаптиращ се обхват, за разлика от обикновените експлозиви, при които е точно фиксиран. Можеше да варира от взрив с размерите на една малка стая до вдигането във въздуха на цял щат с размерите на Калифорния! Честно казано, Изабела също би откраднала такова съкровище, ако имаше шанса. Не защото не можеше да си го позволи, а защото така беше по-забавно. Очевидно целта на Гарсия беше да намерят и очистят тъпакът, който си е повярвал, че ще го оставят жив след такава постъпка.
- Майка ти ще ме убие ако те види! - скръсти ръце Нейтън. - Спираш ги!
- Колкото ти ги спря! - засмя се тя, а той я погледна строго.
- Окей съм с тютюневите цигари, но тези с трева особено не са в списъка с неща, които ти се разминават. Какво съм казал за тях?!
- Не опитваме това, което продаваме на задниците от САЩ. - тя извъртя очи, имитирайки го.
- Не го казах точно така. Но знаеш, че са боклуци и водят до лесно пристрастяване. Или поне тези, които си взела. От тук мога да ги надуша колко са гадни!
- И кои са хубави?
- Добър въпрос. Нека да помисля, хмм...никои!
- Ще ти намеря някой ден златната колекция и ще видиш ти! И едничка няма да ти оставя! - заплаши го Изабела и и двамата се засмяха. Баща ѝ ѝ беше по-близък отколкото майка ѝ. На него тя разчиташе, че може да каже всичко и знаеше, че той нямаше да ѝ се кара, нито да я съди. Освен за момчетата. Това беше деликатна тема за него. Но и без това Изабела не се задържаше за дълго около един и същ. Спеше с тях и им теглеше шута. Отдавна беше осъзнала, че любовта не беше нейното нещо.
- Не можеш да изпушиш толкова трева наведнъж колкото и да ти се иска! Ще колабираш още на третия или четвъртия джойнт, защото ще е от чисто вещество - бързо те хваща, а на следващия ден си ходещ мъртвец. Пък и, организма ти не е толкова издръжлив. Ще се напушим заедно някой ден, обещавам ти, просто трябва да издебнем майка ти да я няма. А и така поне няма да се криеш от мен следващия път.
- Знаеш, че не се крия. Ти си толкова луд, колкото съм и аз! - засмяха се.
- Ако те хвана с нещо 'по-интересно' от тревата, ще те убия, нали знаеш? - смееше се Нейтън, но заплахата му беше съвсем реална. Изабела кимна. Не беше тръгнала да се друса така или иначе. Беше наясно, че в състава на коката 70% беше лактоза на прах, защото беше по-ефтино и носеше по-големи доходи. Но за сметка на това правеше мозъка на този, който употребява, на пихтия.
- Тук съм! - провикна се Леонардо. Той беше по-сериозния от двамата. Златното момче с университета. Диплома с пълен отличен и на всичкото отгоре баскетболист. Той работеше усилено за нещата, които Изабела получаваше на готово. Знаеше, че тя беше любимка на баща им, но не се дразнеше, защото беше наясно, че тя няма претенции към картела. Леонардо искаше да му стане лидер и правеше всичко, което Нейтън изискваше от него, а даже и повече, само и само да докаже, че е достоен и, че ще се справи.
Истината беше, че Изабела беше по-добра в спорта и борбата от него, но беше избухлива, а той - добър стратег. Тя беше научила това по-добре на улицата отколкото той в залата. Баща им смяташе, че са добър екип и Изабела беше съгласна с него, но това важеше само когато не се караха. Имаха много несъответствия в характерите.
ESTÁS LEYENDO
Move it, asshole!
RomanceТрета част от поредицата 'Да обичаш Гарсия'. Тя е Изабела Денѝс Гарсия - дъщерята на Нейтън Гарсия. Само по себе си говори много за нея. Безотговорна. Живееща за мига и не мислеща за 'утре'. Тя е лошото момиче, което никой не смее да пипне. Но не...