Move it, asshole!

12.

    Нейтън се завъртя и си тръгна. Ема се свлече на пода и се разплака. Поседя известно време така. Целувката с Габриел не беше по нейна вина, а Нейтън го беше направил нарочно.

   Въпреки, че Емилия не беше дете вече, това, което той направи наистина я беше наранило. След ситуацията с Изабела и разкритията на Габриел, ревностните изблици на Нейтън ѝ идваха в повече. Тя не беше толкова силна психически.

   Лиса посегна да я прегърне, но Ема я отблъсна. Изтича навън. Имаше нужда от чист въздух. Тръгна без определена посока.

   Осъзнаваше, че Лиса не беше виновна в случая, защото Нейтън я беше целунал, а не тя него, но Ема беше сърдита и на нея. Ако Зейн беше целунал Ема, тя щеше го избута на мига, но Лиса не направи това.

   Ема не беше сляпа, а и все пак беше жена, и забелязваше начина, по който Лиса гледаше Нейтън, но се надяваше, че си въобразява. Тя не го избута, когато той залепи устните си за нейните. И това също беше показателно. Ема се опитваше да я защити, само и само да не тормози съзнанието си повече.

   Ема не знаеше какво да направи в тази ситуация. Дали да прости на Нейтън? Знаеше, че е само целувка и не е като да са се изчукали, но понякога една целувка можеше да значи много повече от секса.

  ...

   Изведнъж усети силна мъжка ръка да я обгръща отзад. После ѝ сложи един парцал на устата и всичко изчезна.

    ....

Нейтън също откачаше. Не можеше да разбере защо му трябваше да целува Лиса. Какво си мислеше? Беше сигурен, че Ема го мрази в момента.  Не беше надраснал спонтанните постъпки, особено тези на база ревност. Предпочиташе да беше пребил Габриел, отколкото това, което направи. Щеше да нарани Ема по-малко и нямаше да я накара да се съмнява дали е достатъчна.

- Ти си идиот! Абсолютен нещастник! - извика в отражението си в огледалото той.

Намираше се в къщата на Камила. Или по-точно в банята. Не можа да издържи конското, което сестра му му изнесе когато ѝ каза за постъпката си.

Беше бесен на себе си и се мразеше за тази на пръв поглед нищожна постъпка, способна да съсипе отношенията му с Ема. Друго нещо също му беше направило впечатление. Лиса му отвърна на целувката и желанието, което изпитваше към него, се усещаше. Нейтън беше абсолютно сигурен, че ако искаше да я изчука, щеше да го направи без никакви възражения от нея. Честно казано, реакцията, на която той се надяваше, беше да го избута, удари, да му се развика... но не и да ѝ хареса. Искаше нещо да го разсее от желанието да убие Габриел. Поне тази част му се получи.  Най-вероятно ако Нейтън не го беше направил, в този момент щяха да са на погребението му. Това беше последното, за което му пукаше, когато той нарани най-ценното си. Нарани своята принцеса. И се мразеше за което.