Move it, asshole!

15.

Нейтън влезе в стаята и затвори вратата. После се подпря на шкафа и погледна спокойно. Чакаше търпеливо някаква реакция от Лиса, но такава нямаше. Не знаеше какво да му каже. Истината в случая беше възможно най-лошия избор. А каква беше тя? Не можеше Лиса да изпитва нещо към този мъж. Имаше хиляди причини защо това не беше възможно. Най-значителната, от които беше, че той не изпитваше нищо към нея. Не можеше просто да му признае, че тази целувка е била малка част от онзи паралелен свят, в който тя стоеше на мястото на сестра си. Беше вкусила най-съкровенното си желание и искаше още. Знаеше, че беше грешно във всички аспекти на думата.

Тя се загледа в ледено-сивите му очи. Губеше се в тях. Не разчиташе емоциите му у тях както Емилия правеше. Премести погледа си по-надолу. Тениската му очертаваше идеално мускулите му. Нейтън я опияняваше и изпълваше с желание като дрога и тя имаше нужда от точно от този вид.

- Лис, трябва да поговорим. - започна той след като не получи реакция от страна на Лиса, която се беше увлякла дълбоко във фантазиите си. Успя единствено да кимне. - Съжалявам, че те целунах. Беше импулсивно и нечестно спрямо теб. Аз те използвах, за да си излея ядът. И просто исках да знаеш, че и аз знам как да кажа извинявай, ако съм сбъркал.

Думите му я нараниха, защото бяха истината. Знаеше, че тази целувка не означаваше нищо за него. Искаше ѝ се да желае да я целуне толкова много, че даже да не пита за разрешение. Искаше ѝ се онази целувка да е била такава. Искаше пак да вкуси тези устни, въпреки и точно заради ефекта, който имаха.

- Можем ли да го забравим? - попита той. Лиса също искаше да забрави. Повече от всичко. Щеше да е много по-лесно в крайна сметка. Но не можеше. Допирът на Нейтън оставяше белези надълбоко в нея, които нямаше да зарастнат докато не получеше лекарството си, а именно още от него.

- Да, няма проблем. Разбирам те. - отговори механично Лиса и се усмихна. Той кимна и излезе от стаята. От него остана само мириса на парфюма му. Тя въздъхна. Не можеше да издържа на напрежението, което пораждаше факта, че тя трябваше да се въздържа.

....

Изабела забеляза присъствието на една конкретна личност, което я накара да се зарадва.

Тръгна към него и прошепна във врата му:

- Хайде да поговорим насаме в стаята ми. Ще заключим.