Move it, asshole!

4.

   Вечерта на следващия ден:

   Изабела седеше от около десет минути в ресторанта и привършваше вече трето уиски. Търпението ѝ се изчерпваше. Имаше уговорка с Леон и Джия за преди десет минути! (Леон и Джия бяха имената на наемниците от 'The lions'). За Изабела точността беше важна. Мразеше когато някой закъснява.

   Когато най-накрая се появиха, тя им стрелна гневен поглед.

    - Съжалявам. - извини се Джия, гледайки с невинност. Външната доброта беше само фасада, с която подлъгваше всички. Изабела беше разбрала играта ѝ много отдавна, така че тези номера не минаваха пред нея. В нейните очи Джия беше предателка. Както и брат ѝ. Точно заради такива "приятели" Изабела не се доверяваше на никого.

   - Аз пък не! - отвори се Леон.

   - Ами да поправим това! - отвърна Изабела и изпука пръстите си заканително.

   - Спрете! - извика Джия. После те двамата седнаха на нейната маса. - Та за какво искаше да говорим, Денѝс?

   Всички я наричат Денѝс, по второто ѝ име. Тя така предпочиташе.

    - Имате нещо, което принадлежи на семейството ми, във вас. Искам си го. - отговори тя просто и без да увърта.

    - Няма да стане! - отяде се Леон и се изправи, за да си тръгне, но двама от хората на Изабела го бутнаха надолу и той пак се озова седнал на стола си.

   - Не бързай толкова! Така или иначе ще ми върнете експлозивите при всички положения, просто ми се ще да запазим добрия тон и да се договорим. - подчерта тя.

   - Какво предлагаш? - попита Джия. Очевидно тя беше по-умната половина от двамата.

   - Ще ви платя двойно на това, което ви дават за тях в момента и вие ще ми ги върнете. Плюс, че ще ми кажете кой ги иска толкова упорито. - '...въпреки,че май се досещам' добави тя на ум.

   - Тройно! Информацията се заплаща отделно. - продължи да нахалства Леон. Нямаше опит с хора от нивото на Изабела. Подхода му беше просташки и това я дразнеше много.

   - На моя територия си. Няма да излезеш жив без уговорка да ми върнеш откраднатото. От теб зависи.

   С Джия се спогледаха, а тя му кимна.

   - Добре. - отвърнаха в един глас.

   - Утре ще ги донесем. - каза Леон и пак се изправи, но и този път хората на Изабела го бутнаха да седне.

   - Не ти вярвам. Искам гаранция, че ще се появиш утре. - поклати глава тя.

   - Стига, Дени! Познаваш ни...не бихме те излъгали. - запетелчи Джия.

   - Но откраднахте от мен, което е напълно достатъчна причина да не ви вярвам.

   - Парите ни трябваха. Както знаеш сме бегълци. Трябват ни пари да изчезнем. - защити се тя.

   - Това изобщо не ме засяга. - отсече Изабела. - Джия остава тук за през нощта като залог и ще си я получиш, когато донесеш експлозивите. Точно в 20:00 часа. Ако те няма до тогава, ще ти я пратя на части. А след това ще те убия и пак ще взема експлозивите. Избирай мъдро.

   Изабела го гледаше заплашително, а той 'подви опашка'. Това беше добър знак. Изабела беше доволна от развоя на вечерта. Първо, още никой не беше мъртъв, и второ, щеше да има експлозивите още на следващата вечер.

   Леон си тръгна, а тя се усмихна самодоволно.

   - Заключете я в мазето и не я оставяйте без надзор. Ако избяга ще отговаряте пред баща ми. - нареди и се опъти към казиното. Там я чакаха момчетата. Тя предположи, че явно са очаквали да им доведе Джия и Леон там по израженията им, когато видяха, че е сама.

   Те играеха покер междувременно. Тя им огледа картите и се спря на тези на Джейс.

   - Стрейт флъш! - извика още преди да е настъпило времето да ги свалят на масата. Той я изгледа гневно, а тя се изсмя истерично. - Май не си голям късметлия, а Найт?

    - За кой Найт говорим точно? - обади се Елият с усмивка на лице. Изабела се засмя и отиде да го прегърне.

   - Момичето ми! - прошепна той в косата ѝ, докато я стискаше в прегръдката си. - Къде са 'гостите' ?

   - Вече разпитани. Но взех едната за заложник, защото им нямам доверие. В мазето е. - обясни.

   - Гордея се. - отвърна той, а Джейс гледаше с токсична доза ревност в очите си.

   'Има красиви очи.' помисли си Изабела, забелязала това. Издразни се на реакцията си.

    - Работата ми тук е приключена! - прекъсна досадните си мисли за Джейс тя. - Лео, лягам си. В една стая сме, така че приятелски съвет - не води курви! Ясно!? Още съм в потрес от последния път! Знам как ти действат сокчетата! - тя изтръпна при спомена. Само една нощ нечленоразделни звуци беше равна на ужасяващ спомен за цял живот!

   Всички се засмяха. Без Лео. Той се намръщи.

   - Лека нощ! - каза тя на всички и го целуна по бузата, за да замаже положението.