Move it, asshole!

19.

- Кой беше? - пита Джейс, зареждайки един автомат, докато той и Гарсия бяха в асансьора на път към 'работа' им.

Нейтън, по принцип, не се занимаваше с подобни дребни работи. Всъщност идеята на цялото нещо беше да прекара време с Джейс и да провери дали може да му се довери да се грижи за дъщеря му. Да, Изабела нямаше да си признае, че го харесва, но баща ѝ забелязваше тези неща и я познаваше повече от добре. Знаеше, че когато Изабела Гарсия искаше нещо - винаги го получаваше, подобно на баща си.

Освен това като син на Елият, Джейс имаше извесни умения. В крайна сметка,  мнението на Нейтън за него беше добро, а това не се беше случвало досега за гаджетата на Изабела.

В последните няколко години в Меделин се бяха събрали останалите живи врагове на Гарсия и бяха образували групировка. Те действаха кротко и незабележимо, защото и те се страхуваха от него. Точно затова искаха да го свалят. Удряха шипингите с дрога. Издаваха местоположението на сделките на федералните. Нейтън губеше пари. Не много, но достатъчно, че да забележи, че някой умишлено се закача с него. Половината от тази групировка беше вече убита и разпръсната като украса из улиците на Меделин, за да служи като предупреждение за останалите. Това ги плашеше, да, те знаеха с кой си имат работа, но не достатъчно, че да спрат.

Нейтън можеше просто да прати няколко снайпериста и въпроса щеше да е приключен за отрицателно време, но нямаше да има възможността да прекара цял ден насаме с Джейс без да е странно. Ако не беше по работа, нямаше да може да се отпусне толкова, а Нейтън искаше да разбере някои подробности.

- Изабела. Пак имат .... спречквания с брат ѝ. - започна, след като дъщеря му беше затворила телефона.

Беше сложна ситуация. Нямаше правилен начин да се реагира на подобно нещо и затова Нейтън просто реши да не му обръща внимание. Въпреки това го нараняваше, че децата му не се разбират. Той си спомняше колко неразделни бяха като малки, не можеше да разбере къде е сбъркал, че така стана.

Нейтън също зареди своя М16. Погледна лошо към Джейс - така, както само един Гарсия може. Но Джейс беше прекалено разсеян, след като чу името на Изабела, че даже не забеляза.

Слязоха от асансьора. В точно тази сграда живееше 'работа' им. Или по-точно групировката им, която вече беше уредяла до такава степен, че не им достигаше персонал. Ставаше въпрос за десетина нещастници, които по случайност бяха останали живи. Тази вечер беше предназначена той и Джейс да поправят тази грешка.