Move it, asshole!

9.

- Знаеш, че ако ме убиеш ще започнеш война с руската мафия. - петелчеше Макаров. Нейтън все още притискаше врата му в земята на сантиметър от смъртната му точка, и го гледаше на кръв. Нейтън виждаше страха в очите му, което обясняваше ѝ безвредните нелепи заплахи.

- Изобщо не ми пука! Съвсем не! - засмя се Нейтън. - Руската мафия не е това, което беше. Много от хората ви ви предадоха. Няма да е трудно да я спечеля.

- Има един начин да не я започваме изобщо. - предложи той. Руснакът знаеше повече от добре, че неговите биха били губещата страна при възможна война с Мексиканския картел. И точно затова се опитваше да я избегне. Но нямаше начин да отстъпи, защото това още повече щеше да смъкне реномето на отслабналата му фамилия.

- И я да чуя твоята животоспасяваща идея?

- Нейтънн!! - провикна се Ема. - Какво правиш?!

- Кани се да убие един боклук! - отвърна дъщеря им съвсем спокойно, сякаш Нейтън убиваше боклуци всяка сутрин вместо закуска. Ема му хвърли убийствен поглед, но си замълча.

- Гарсия, ти имаш какво да губиш. Защо да рискуваш със започването на война, като можеш да я предотвратиш.

Беше повече от ясно, че руснаците щяха да ударят първо семейството му. Беше нещо като естествен закон. Нямаше нужда от намеци. Това просто правеше нещата по-лоши за самия него.

- Слушам те. А аз не съм от най-търпеливите хора! - подбуди го Нейтън.

- Ами ти имаш дъщеря. Ще ми я дадеш за жена в замяна на мир и също така ще спечелиш сътрудничество.

- Това беше! - засмя се истерично той. Макаров току-що си подписа некролога собственоръчно.

Той го пусна. Макаров се изправи. Погледна обнадеждаващо. Горкият наивник си мислеше, че щеше да остане жив след всичките му провинения.

Ема погледна ужасéно. Все още беше чувствителна на темата 'сделка между родителите'. А и този боклук Джамал прекалено лесно си отиде. Нейтън до ден днешен съжаляваше, че нямаше възможност да го измъчи за всички гадости, които ѝ е причинявал.

- Ще го убия. - прошепна Нейтън, така че да не го чуе Макаров.

Заведе го в билярдната. Там беше като традиционно място за този тип справяне с подобни ситуации. Нейтън не обичаше да стига до такива крайности, но не винаги това беше възможен вариант. Както в случая.