Move it, asshole!

18.

Стефан дърпаше Денѝс за ръката и тя в началото вървеше зад него, но после се опита да се отскубне. Той не я пускаше. Мейсън отиде там и го дръпна за яката от отзад. Той залитна назад и го погледна гневно. Мейсън ѝ хвърли ключовете от колата му и тя изтича натам. Мейсън даваше всичко от себе си да не смаже от бой Стефан. Не можеше да си обясни защо се ядоса толкова. Подобни ситуации се случваха по тези места постоянно.

Сдържа се и не започна бой. Стефан беше пиян и очевидно не на себе си. Едвам стоеше на краката си. Нямаше да е честен бой и това беше една от причините, които отказаха Мейсън. А и Стефан очевидно не изгаряше от желание да довършва започнатото. Стиснаха си ръцете и той отиде при момчетата, а Мейсън излезе.

Денѝс го чакаше в колата, както ѝ беше казал, като едно послушно момиче. Подаде му ключовете и потеглиха.

....

Прибраха се. Тя заспа по пътя и Мейсън я пренесе. Усмихна се при гледката на спящата красавица. Не можеше да си обясни защо се беше застъпил за това момиче. Беше опасен път, ако решеше да тръгне по нея.

На сутринта:

- Къде съм? - прошепна тя и смръщи вежди. Огледа се и се изправи рязко. - Защо съм тук?! - после се изправи на крака до леглото и погледна надолу. - Защо съм с твоя фланелка?! Къде са ми дрехите?! - Мейсън се намръщи. Беше прекалено рано за толкова шум. Това беше латиноамериканската жилка.

- Първо, тук си защото не знаех къде живееш. А и да знаех, не бих доближил дома на Нейтън Гарсия. Второ, с мои дрехи си, защото твоите смърдят на цигари и алкохол.

   - Ммм...любимата ми миризма. Само бензин ми липсва. Та би ли ми върнал дрехите? - попита надменно тя.

   - Гарсия знае ли как се облича щерка му? - попита той и ѝ хвърли парцалите, които наричаше дрехи.

  - Как се обличам, Мейсън? - прошепна тя, гледайки предизвикателно. Свали тениската, оставайки само по бельо. После се изкикоти и нахлузи 'дрехите си'. Въпреки че Мейсън не виждаше голяма разлика дали е с тях или не.

Докато се осъзнае малката пакостница го беше хванала за яката. После залепи устните си за неговите и вкара езика си. Агресивно му показваше кой е шефът. Обаче Мейсън не обичаше пасивната роля. Взе нещата в свои ръце и стисна задника ѝ, а тя уви краката си около него. Усещаше накъде отиваха нещата и знаеше, че щеше да е мъртвец на другия ден ако не спреше, затова се отдели от нея. Беше като забранения плод - грях, за който всеки жалееше.