Move it, asshole!

21.

    Вечерта на следващия ден:

  Изведнъж се потропа по вратата. Емилия отиде натам. Когато отвори гледката я потресе. Беше Камила, цялата обляна в сълзи. Изглеждаше сякаш беше минала през ада преди да дойде тук. Нямаше и след от жената, която Ема познаваше.

   Тя я прегърна. Не каза нищо, защото думите нямаха значение в случая.

   - Къде е Нейт? Ема, трябва да говоря с него! - тя трепереше.

   - Още е под въздействието на... Физически е тук, но умът му е някъде другаде. Няма да можете да говорите особено много.

    - Имам нужда от него! Ти не разбираш. - ревеше тя. Точно в този момент Изабела се промъкна от стаята си тихомълком, за да чуе разговора им по-добре. Никой не ѝ казваше нищо, заради състоянието, в което беше изпаднала, и затова беше твърдорешена да разбере сама какво в действителност се случваше. Засега знаеше само, че баща ѝ беше жив.

   - Знам. И аз. Повече от всякога. - отвърна Емилия. Изабела се чувстваше по същия начин.

    - Какво се е случило, Кам? - пита Ема.

    - Оо, Ем. Мама... - Камила не можа да довърши изказа си. Просна се на килима. Ема седна до нея. Камила си пое дъх и продължи. - Получи инфаркт и... - гласът ѝ се пречупи. Тя се сгуши в Ема. - Не знам как ще кажа на Нейт. Тя беше много важна фигура в живота му. Най-важната. Скалата, която го крепеше когато татко... беше най-строг.

   - Как мислиш, че ще реагира?

   - Ще обвини себе си за това. Както винаги прави. И от това ме е страх най-много. Не искам да го загубя и него.

   Изабела отказваше да повярва на чутото. Всичко се случваше прекалено бързо. По-бързо отколкото можеше да се справи. Тя изхлипа несъзнателно и я видяха. Изтича към вратата. Не искаше да се разреве пред майка си и леля си. Обичаше да е сама като е в такова състояние.

   - Изи... Изи чакай! Изабела! - викаше Ема. Изабела не спря. Качи се в колата. Сълзи започнаха да се стичат неконтролируемо по бузите ѝ.

   Запали двигателя и тръгна назабавно. Без посока.

   Клеймото на мафиотска дъщеря наистина започваше да ѝ тежи. Светът ѝ се разпадаше, а тя не можеше да направи нищо, за да го спре. Губеше само най-близките си. Обвиняваше картела. И беше права от части.