Move it, asshole!

10.

- Вече е 20:05! КАЗАХ Ѝ ДА Е НА ВЕЧЕРЯ В 20:00! - викаше Нейтън. - Това беше.

Той се изправи гневно и забърза към стаята ѝ. Либералния му подход явно не даваше резултат, защото тя пак му късаше нервите и правеше каквото си иска.

Ема тичаше по съпруга си и го дърпаше в опит да предотврати мотива на Нейтън да наруши личното пространство на Изабела. Емилия уважаваше факта, ме дъщеря ѝ има нужда да е сама, но не и Нейтън.

- Нейтън, спри! Нейтън! Трябва ѝ лично пространство. Нейтън! Не знам какво сте си говорили, но явно я е наранило! НЕЙТЪН!

Тя се отказа, когато осъзна, че опитите ѝ не даваха никакъв резултат. Той сякаш даже не я чуваше. Стоеше пред вратата на Изабела.

- ОТВАРЯЙ! - извика и заудря по вратата. Вече беше изгубил търпение. - Ще разбия вратата, Изабела, предупреждавам те!

- Нейтън! Стига. - шепнеше Ема, прегръщайки го отзад.

Той махна ръцете ѝ и я избута назад, за да не я нарани. После изрита вратата и тя падна. Нейтън огледа стаята и установи, че малката я нямаше. Той се засмя на себе си.

- Къде е? - пита Ема. Пое си дъх, за да не ѝ се развика. Ема не беше по никакъв начин виновна за това, че той е бесен.

- Ами няма я! - съобщи Нейтън с възможмо най-спокойния глас, на който беше способен.

- Ще ѝ се обадя.

- Няма да ти вдигне. Познавам я. Но опитай!

Той седна на леглото ѝ. Установи, че прозореца ѝ е отворен. Стана му ясно какво се е случило. С Изабела бяха долу-горе на един акъл. Той знаеше, че е взела спонтанно решение, което не е премислила и, че щом осъзнае, че не е правилно, ще се върне.

След около 10 неуспешни позвънявания Ема най-накрая се отказа. Седна на леглото до него и се сгуши.

- Защо го е направила? - проплака тя. Нейтън я придърпа по-близо до себе си.

- Защото е моя дъщеря. Забраних ѝ нещо. И съдейки по ината ѝ знам точно къде ще я намеря.

Предположението му беше, че ще я открие в 'Mors', за да му направи на пук. Знаеше, че тя нямаше да спре с боевете докато нещо брутално не се случи и не я накара, обаче когато това се случи може да ѝ остави спомени за цял живот или да ѝ е за последно.