Move it, asshole!

24.

Когато Нейтън слезе в оръжейната забеляза, че Катрина Ривера, Елият и Джейс го чакаха вече, както им беше казал.
- Кажете ми накратко какво се е случило. В момента нямам търпението да изгледам целите записи. - нареди нетърпеливо Нейтън. Никой не направи коментар. Гледаха го със съжаление. Ако имаше нещо, което Нейтън Гарсия мразеше най-много, то това беше да го съжаляват. Това чувство го изпълни с ярост. Пое дълбоко дъх. Напоследък се стараеше да спазва онова ледено поведение на лидер, което беше свикнал да вижда у баща му. Знаеше, че единствения начин да е добър лидер беше именно това, да не се поддава на емоциите си.

- Оказа се, че лидера на шайката идиоти е Владимир Добровски. Когато ви е видял, че идвате е наредил на идиотите да си прережат гърлата. Това обяснява защо всички са мъртви като с Джейс не сте убили никого. - започна Елият.

- Как така не съм убил никого?! Стрелях многократно! - извика Нейтън. Историята му изглеждаше скалъпена, защото не си спомняше нищичко от това, което му разказваха.

- Стрелял си по мъртъвци. Какво очакваш?! Да умрат втори път? Страхувам се, че не е особено възможно! - отвърна Катрина.

- Внимавай, Ривера! Не забравяй на кого повишаваш тон! - Нейтън не позволяваше на служителите си да му говорят така. Само Елият си го позволяваше, защото му беше като брат и знаеше, че Нейтън не би му посегнал.

- С...съжалявам. - промърмори веднага щом видя гнева в очите му. Знаеше, че можеше да я убие без да му мигне окото за неуважение. Предпочете да не го предизвиква.

- Продължавай натам.

- Инжектирали са те на вратата на апартамента. На влизане. Джейс се е опитал да ги спре, но са го инжектирали с морфин. И е изпаднал в безсъзнание. - довърши Елият, а Катрина 'подви опашка'.

- Как не съм ги усетил?!

- Снайпер е изстрелял стреличка към врата ти. И понеже е била пълна с много силна смес от наркотици, те е хванало ведната. И от тогава си започнал да халюцинираш.

Гарсия сви юмруци. Това, което следваше, нямаше да се отрази добре на никого.

- Намерете Добровски. Искам го жив. - процеди през зъби и после излезе от стаята. Вече трепереше от нерви и някой щеше да го отнесе ако беше останал. Качи се в хола.

...

Изабела лежеше на пода в мазето и стискаше едно одеало, сякаш живота ѝ зависеше от това. Изведнъж вратата на мазето се отвори. Тя си мислеше, че ще види баща си, защото само той знаеше, че тя е там, но с изненада откри, че още някой е научил за местоположението си. Надежда покри лицето ѝ.
Емилия изтръпна от ужас, когато забеляза в какво състояние е дъщеря ѝ. Застана на колене до нея.