16.

1.3K 79 37
                                    

   - Хей, Макс. Какво правиш тук? - попита Изабела, опитвайки се да удовлетвори любопитството си.

   - Щях да те питам същото.

   - Аз живея тук. - засмя се тя.

    - Аз съм с Лиса и Зейн. - тя погледна въпросително. - Родители са ми. Не съм тук по свое желание, очевидно.

    - Знаеш ли, може и да мога да поправя това. - усмихна се тя замислено. - Обади се на Хуан и Стефан да излезем.

   'Особено на Стефан' добави на ум. Трябваше да се оттърси от мислите за Джейс. Щеше да използва Макс да ѝ намери Стефан за тази цел.

   - Имаш ли против и един друг приятел да дойде? - пита Макс.

   - Колкото повече, толкова повече, казал Мечо Пух. - усмихна се тя и тръгна към кухнята. Макс я последва.

   - Маакс. - провикна се Зейн. - Утре си тръгвате с майка ти. Аз обаче ще остана още малко. Имам работа.

   Макс само кимна, а после извъртя очи.

   - Нещо ми подсказва, че не харесваш особено много Лос Анджелис? - тя наля в две чаши водка. - За отскок. - отговори на обърканото му изражение. Той взе чашата, подържа я малко в ръка и я обърна наведнъж. - Уоууу, пиич, толкова ли е зле?

    - Момчетата ще ни чакат направо в бара. Хайде да тръгваме. - смени темата той и с това въпросът беше приключен.

   В бара:

   - Това е Мейсън. - представи мъжът, Макс. Беше с тъмни очи и кафява коса. Но това, което привлече Изабела бяха многото му татуировки.

    - Кво ста'а?! - поздрави той. Тя кимна.

    - Аз съм Денѝс.

    - Знам. Носи ти се слава из картелите, дъщеря си на Капо. Не искам да се забърквам с теб. - каза Мейсън, дръпвайки от цигарата си.

    - О, повярвай ми, в опасност ще си само ако ме ядосаш. Иначе - можеш да спиш спокойно. - отвърна тя.

   - И какво ако те ядосам?! Ще викнеш татко? - засмя се той надменно.

   - Не, ще ти смачкам самодоволната физиономия.

   - Да бе. - изсмя се той. Да, беше много по-едър от Изабела, но беше малко вероятно да е по-опитен от нея в битките.

    - Утре в 'Mors' 00:00 ч., можем да проверим това. - той се изненада като чу предложението ѝ.

    - Чух че Макаров бил убит в деня след битката ви от баща ти. А аз високо ценя живота си.

    - Да, беше убит, защото дойде вкъщи и прояви неуважение към мен и баща ми. А знаеш, че 'Капо' не толерира това. - Мейсън вече я дразнеше, а това беше опасна игра да дразниш Изабела Гарсия.

    - Добре, тогава. Ще се опитам да бъда уважителен.

   Move it, asshole!Where stories live. Discover now