Move it, asshole!

29.

Тя не знаеше кое я плашеше повече - тази страна на Нейтън, която не беше виждала, или фактът, че в момента му изтичаше кръвта на пода, а той се интересуваше единствено дали Рóса ще се махне от 'случая му' или не! При всички положения умираше от страх. Мислеше, че за тези всичките години прекарани с него беше свикнала с делата на картела, но явно не беше така. Осъзнаваше колко оценяваше, че Нейтън правеше всичко по силите си да я държи на страна от този свят. Едно беше да зная какво се е случило, а съвсем друго беше да го е видяла с очите си. Идея си нямаше дали някога щеше да може да забрави този ден!

Полицаят питаше нещо, Нейтън му отговаряше, а Рóса се дереше от рев и викове. Ема обаче нищо не чуваше. Виждаше само размазани силуети. Шокът и страхът ѝ бяха в повече.

Сложиха белезници на Рóса и на Лаура и ги задърпаха нанякъде. Полицаят я освободи, но Ема не помръдна от мястото си.

- ЕММИЛИЯ... - най-после се върна на себе си и чу как Нейтън я викаше.

Разтърси главата си. Погледът ѝ се привлече от аленопочервенелият цвят на бялата му тениска. Губеше много кръв. Изкрещя. Той прошепна нещо на полицая и дойде при нея. Прегърна я.

- Ема, погледни ме в очите. - каза. Тя изпълни. Красивите му морскосини очи ѝ дадоха лека утеха. - Спри да плачеш, моля те. Това, което видя, трябваше да се случи. Не пред очите ти, обаче. Докторите ще ми направят няколко шева и съм тип топ! - каза, държейки лицето ѝ в ръцете си. Даже и не беше забелязала, че плаче. Той залитна назад. Тя отново изпищя. Наистина не издържаше вече.

Полицаят влезе и Нейт се облегна на него. Ема ги последва, въпреки че едва се държеше на краката си.

Вече в болницата:

Сложиха Нейт на легло. Десет лекари се опитваха да го убедят, че само с няколко шева няма да стане, но той си знаеше неговото, както винаги!

- Извикай, Алехандро! Няма да вляза в залата докато не ми го доведете! - викаше той. Ема не разбираше защо точно Алехандро търсеше.

- Господине, губите много кръв, моля ви... - умоляваше го една лекарка. Беше млада. Очевидно не беше свикнала с такива инати като Нейтън. Ема се приближи до леглото и го погледна право в очите.

- Отиваш в операционната и това е заповед! Погребенията не са ми силата! Ясно ли е? - нареди му тя. Не знаеше, че е способна на това. После Алехандро се пръкна от някъде, точно навреме.