Move it, asshole!

35.

Времето във Флоренция беше много приятно. Нито прекалено топло, нито прекалено студено. Подухваше съвсем лек ветрец и се носеше аромат на люляк. Може да изглеждаше спокойно и романтично на вид местенце, но всъщност беше свърталище на мафиоти. Това беше родното място на Саарела. Кацна още един частен полет. Пътниците му се запътиха към запазения им току що хотел "Bernini palace".

- Как се спря на това място? Сериозно питам. Страхотно е! - попита Ема, гледайки през прозореца на колата.

- Карай към Ora d'Aria. - каза Нейтън на шофьора. - След това остави багажите в хотела.

Това беше един от най-добрите ресторанти в цяла Флоренция. Причината, по която отиваха там беше, че Нейтън знаеше, че дъщеря му и Джейс щяха да са там. Изабела му беше казала категорично, че ако види някой от хората им да ги следят, ще ги убие. Затова Нейтън реши лично да се увери, че всичко ще бъде наред. Нямаше начин да остави дъщеричката си сама в родното място на Саарела. Да, имаше доверие на Джейс, обаче си спомняше колко отговорен и предпазлив беше той на неговата възраст. Не искаше да поема никакви рискове с Изабела.

- Хотела не се ли казваше Берна-нещо-си. Защо караме към Ora-друго-нещо-си?

- Хотелът е Bernini Palace и не отиваме към него. Гладен съм, затова караме към ресторант. - излъга Нейтън.

- Много ме съмняваш с това пътуване, честно ти казвам! - поклати глава тя.

- Шефе, пристигнахме. - оповести ги шофьорът. Нейтън му кимна и слезнаха от колата. С Ема не бяха много облечени за скъп ресторант и затова хостесата ги гледаше малко накриво, но на него изобщо не му пукаше.

Огледа се, за да намери Джейс и Изабела, и видя че бяха седнали на маса на терасата. Видя свободна маса близо до тяхната и я посочи на хостесата. И халхабер си нямаше от италиански, така че беше малко като индианец, но трябваше да се правят жертви в името на общото благо, нали така?

- Ахааа, ето защо сме тук! - извика Ема и извъртя очи след като забеляза децата.

- Млъкни! Искаш да ни чуят ли?! -измърмори той шепнейки. Седнаха на масата. Тя отново извъртя очи.

- Buonasera. Mi chiamo Bella e ti servirò stasera. Hai scelto qualcosa dal menu? - (Добър вечер. Казвам се Бела и тази вечер аз ще ви обслужвам. Избрахте ли си нещо от менюто?) дойде една сервитьорка и каза това, но както стана ясно преди малко, и Нейтън не знаеше и думичка на италиански, така че нищо не разбра.