Move it, asshole!

8.

Изабела отлепи очи от огледалото и се зае с измиването на кръвта от тялото ѝ. Започна с ръцете. Кокалчетата ѝ бяха адски разранени...и болезнени. Изплакна ги с ледена вода и от нея ѝ стана малко по-добре.

Изведнъж долови мъжки стъпки зад себе си, но не си направи труда да погледне, а продължи с това, което правеше.

'Сигурно е някой от момчетата' - помисли си. И затова му позволи да се доближи.

- Здравей, коте. - прошепна във врата ѝ мъжът. Тя бързо осъзна, че не е никой от момчетата и се обърна рязко. Пред нея се разкри грозната разранена мутра на Макаров. Може би не толкова грозна, но със сигурност неприятна.

Той я притисна към мивката и тя не можеше да помръдне наникъде.

- Разкарай се от мен! - извика и го зашлеви. Той залитна за секунда, а тя използва момента, за да се измъкне от хватката му.

- Малка курва! - извика и тръгна към нея. - Ще бъдеш моя, щом казвам! Ясно ли е?!

- Курва е майка ти, боклук долен такъв! - извика в отговор тя, опитвайки се да спазва дистанция от него.

- Не си позволявай да говориш за нея, курво! - извика и я зашлеви. После залепи устните си за нейните. Тя го изрита в топките с всичката сила, която успя да събере, и избяга.

Излезна от 'Mors' и установи, че Ник не беше тръгнал още. Беше благодарна на Бог за това.

- Знаеш ли, май няма да откажа превоз. - каза му тя с привидно с безразличие. Ник се засмя.

- Скачай, хлапе! - провикна се той и тя се шмугна бързо в колата му, оглеждайки се за руския психопат. Видя го да излиза от 'Mors' затова се снижи, за да не я види през прозореца на колата. Той беше бесен. Тя се засмя. Чисто удовлетворение, че беше по-бърза, и че Ник беше тук. Благодареше се за малките си размери.

- Къде са другите? - попита.

- Казах им, че ще остана да те взема и да не се притесняват. Наистина ли си помисли, че ще те оставя!? Няма начин, глупаче! - засмя се той.

- Благодаря ти! - отвърна Изабела искрено и го прегърна от отзад. После се облегна на седалката си и заспа. Беше капнала от умора.

Събуди се в ръцете му, когато той я носеше към вкъщи. Огледа се и забеляза, че вече беше станало сутрин. Сгуши се в гърдите му. Наистина нямаше никаква енергия да ходи сама сега. Нямаше против някой да я носи.

Той позвъня на звънеца и Нейтън отвори.

- Какво ѝ е? - попита.

- Нищо, просто е изморена. - отвърна Ник и я пусна. Та се нацупи като бебе. Не ѝ харесваше усещането отново да носи само тежестта на тялото си.

- Благодаря ти, че се грижиш за нея, Ник! - каза Нейтън и го прегърна мъжката.

Тя влезе вътре и отиде към кухнята, откъдето се носеше хубавия аромат на прясно- изпечени бисквитки. Взе една от тавата. Беше вряла, но много вкусна. Тя обожаваше бисквитките на Ема.

- Здравей, скъпа! - усмихна се майка ѝ и я прегърна.

- Къде беше?! - попита ядно Леонардо. Изабела чак сега го забеляза. Ядеше нещо високо-протеиново, а не бисквитите, които Ема беше направила. Изабела извъртя очи.

- Да, и на мен ми е интересно? - подхвърли Нейтън, взимайки бисквитка. Изабела отхапа от своята, за да не му отговаря.

- С пълна уста не се говори. - защити я майка ѝ.

- Съгласна съм. - каза тя след като преглътна. Но пак отхапа парче.

- Не ти се говори? И защо, ако мога да попитам? - Нейтън наистина се опитваше да я разбере. Той много добре си спомняше какъв беше на нейните години. Понякога задаваше повече въпроси, отколкото Изабела можеше да понесе (нула).

Изведнъж някой потропа по вратата. Тя предположи, че Ник нещо е забравил. Отиде да му отвори.

- Пак ли ти бе!? - извика като видя, че не Ник стоеше пред нея, а Макаров. Тя тресна вратата пред очите му, но той я избута и я опря в стената. Или не осъзнаваше какво щеше да го сполети когато Нейтън го види, или по някаква странна причина не му пукаше.

Изабела се пресегна за пистолета, който седеше на шкафа с обувките, взе го и го насочи към главата на Макаров. Той не помръдна. Даже я притисна още повече.

- Хайде де! СТРЕЛЯЙ, малка курво! - викаше той. - Не можеш ли!? - засмя се той злорадо.

Изведнъж Нейтън се появи и избута боклука от дъщеря си. После го повали на земята и започна да забива умруци в него.

- Никой не си позволява да говори така на принцесата ми, ясно ли ти е!? - викаше той, а Макаров се смееше. Изабела не можеше да си обясни смелостта му.

- Само толкова ли можеш, Гарсия?! Покажи малко ентусиазъм! Дъщеря ти е по-добра от теб! - викаше руснака. - А може би остаряваш.

Нейтън се ядоса още повече. Мразеше някой да му се противопоставя.