Move it, asshole!

31.

Беше някъде към 20 или 21 часа. Днес Леонардо щеше да доведе приятелката си на вечеря. Беше редно след като сестра му вече им спомена за нея, по нейния си начин, да я представи. А и Сандра беше доста важна за него. Изабела беше принудена да присъства, въпреки настоятелните ѝ възражения. Семейните вечери не бяха нейното нещо, честно казано.

Облече нещо колкото да не е по гащи и заслиза по стълбите. Видя, че вечерята вече беше започнала. Всички се смееха на нещо. Очевидно беше, че момичето се вписваше в нейното семейство по-добре и от Изабела. Въпреки всичко изревнува леко. Тя цял живот беше черната овца, а тази идваше за пръв път и вече беше любимка.

Изабела реши, че е излишна в тази идилия и директно се запъти към вратата. Надяваше се за не я забележат. Или дори ако го направят, да се престорят, че не са.

- Ти къде?! - провикна се Нейтън. Тя извъртя очи. Знаеше, че нямаше начин при тези обстоятелства да се изниже. Тръгна към масата с огромна въздишка. Седна до "златното" момиче. - Ето така. Трудно ли беше? - тя само се намръщи и не отвърна.

- Това е... - тръгна да я представя Лео, но Изабела перфектно знаеше коя е. Това беше просто формалност.

- Причината за малкото ми изнудване, което така и не се случи, но както и да е! - Изабела така и така трябваше да присъства, така че реши поне да се опита да си го направи забавно. Сандра се изчерви. - Саша ли беше?

- С-сандра. - поправи я тя със срамежлива усмивка.

- Гот сте заедно. - възкликна през зъби Изи, тръгвайки към хладилника. От там извади кенче бира. Беше жадна. Върна се на мястото си и си качи крака на стола. Не се чувстваше на място между собственото ѝ семейство когато имаше друг човек там. Не смяташе, че мястото и е там. Не че момичето ѝ беше направило нещо, просто така се чувстваше спрямо нея. Може би защото тя самата не искаше нищо сериозно с мъж, а семейна вечеря си беше стъпка към сериозни отношения. Дълбоко в себе си завиждаше на брат си за смелостта да си позволи да се влюби.

- Изабела, моля те седни като човек. И махни тая бира! - скара се Ема. Изабела и Нейтън се засмяха по един и същи начин. Ема с всеки изминал ден продължаваше да се изумява как Изабела беше придобила всяко едно качество на Нейтън - Лео, който е мъж, не ги мъкне бирите, та ти!

- О, извинете! Забравих, че Лео е светец и пример за подражание! - извика тя и стана от масата по възможно най-шумния начин. Изведнъж ѝ прищрака. Отново брат ѝ беше златното момче, а тя издънката. Понякога се изморяваше от това.