Move it, asshole!

6.

След няколко минути се озоваха в един от апартаментите. Изабела предположи,че това е неговият. Устните им сякаш бяха залепени една за друга - не се раздалечиха дори за миг.

Той я сложи по гръб на дивана и започна да я съблича бавно, а тя направо разкъса ризата му. Гледката определено ѝ харесваше повече от този ъгъл. Джейс имаше широки рамене, беше висок и имаше стегнати големи мускули.

Той се усмихна самодоволно.

- Харесва ти гледката, а? - попита.

- Не е зле. - пошегува се тя, а той вместо да ѝ отговори започна гладно да смуче и целува шията и гърдите ѝ. Тя дишаше тежко и беше мокра. Не можеше да го чака повече да я баламосва. Свали панталоните и боксерите му с крака, докато го целуваше, а от там изкочи до болка надървения му член.

'Това е моя вина.' - помисли си тя и захапа устна.

Той го вкара в тясната ѝ сърцевина рязко. А тя ахна. Усещаше го по-голям от очакваното. Приятно по-голям. Не след дълго той пак я изпълни, но този път докрай.

Тя стенеше и се гърчеше под допира му от удоволствие.

Джейс се наслаждаваше на оргазма ѝ. Гледаше доволно. Изабела намираше очите му за адски красиви. Сякаш цвета на нощта и пламъчетата на гняв бяха невероятни, но сега когато бяха примесени със страст и желание бяха неустоими за нея. Те я бяха хванали в капана си.

Стените ѝ се свиха около него и тя свърши. Изабела изведнъж изтръпна, когато осъзна, че го правеха без.

Той излезе от нея и се изпразни. Тя си отдъхна.

Усмихна се изморена. Той легна до нея и също се усмихна. Придърпа я в прегръдката си, но тя се дръпна и се изправи. Това беше прекалено обвързващо за вкуса ѝ. А и смяташе, че и двамата бяха наясно, че беше просто секс.

Той се намръщи леко.

- Отивам да се изкъпя. - каза и тръгна към банятя тя.

Затвори вратата, влезе под душа и пусна водата. Все още усещаше докосването му. Някак ѝ беше странно, сякаш той ....

- ...зад мен си?! Какво правиш тук?!

- И аз трябва да се изкъпя. - повдигна рамене той и взе душгела от ръцете ѝ. Изсипа малко на гърдите си. Тя реши да му помогне с разнасянето.

Постави ръцете си на гърдите му и бавно ги предвижи към раменете, и от тях към гърба. Той затвори очи от удоволствие. Тя се усмихна самодоволно. Продължи да ги смъква по плочките му и слизаше все по - надолу. И когато беше на сантиметри от члена му - спря. Дръпна ръката си. Той се намръщи. Тя знаеше какво му причиняваше и именно това беше причината да го направи. Тя излезе от душа и уви тялото си в кърпа. В огледалото видя ухиленото му изражение.

Той я обгърна отзад и си проправи път до устните ѝ.

След половин час:

Двамата слизаха по стълбите на хотела към фоаьето.

- Баща ти ще ме убие ако разбере какво сме правили! - отбеляза Джейс. И беше прав.

- Не е нужно да разбира. - отвърна спокойно Изабела. Ако Нейтън знаеше за всеки, с който тя беше спала, щяха да напълнят няколко футболни игрища с труповете им.

- Какво не е нужно да разбирам? - дочу гласа на баща си тя. Това я изненада толкова, че се замисли дали е възможно да ѝ се е причуло.

- Здравей, Джейс. Изабела? - гледаше въпросително Нейтън, без дори да обръща каквото и да е внимание на Джейс.

- За ежедневните им караници. С Леонардо. - отвърна Джейс. Сега целта беше Нейтън да се върже, а той не беше никак глупав.

- Млъквай бе, тъпанар смотан! - веднага влезе в роля малката Гарсия. Лошото беше, че Джейс не се ориентира, но това щеше даже да направи реакциите му по-реалистични.

- Вие сте по-зле от мен и Камила! Визирам теб и Леонардо. - поясни баща ѝ. Изабела се зарадва, защото все пак го бяха преметнали, а това си беше постижение.

- Ти за да ни провериш ли си тук? - попита тя, въпреки, че отговора ѝ беше ясен. Прозвуча по-грубо отколкото имаше предвид.

- Знае ли човек какво може да се случи! - вдигна рамене той. - Свърши ли работа?

- Да, експлозивите са в пълен състав в стаята ми. - отвърна тя. - Какво, доверие ли си нямаме сега?

- Значи работата ни е приключена тук. Ще кажа на Сойър да приготви самолета. Утре по изгрев излитаме. Окей?

- Защо, по дяволите, толкова рано?! - измрънка Изабела. - Знаеш, че не съм от най-адекватните сутрин!

- Ще можеш да поспиш в самолета. Освен това един истински организиран човек не става по-късно от 6:00 часа.

- Да, обаче пропусна да уточниш психическите му отклонения. Кой нормален става толкова рано по желание!? И как по-точно си позволяваш да ме сложиш в графата организиран!? Обиждам се!

- По изгрев тръгваме и това е финално!

Рече и отсече! Колкото и да не ѝ се искаше, Изабела нямаше друг избор освен да лети за Гуадалахара сутринта.