Move it, asshole!

32.

   - Защо пак е кисела? - попита Леонардо баща си.

- Казах ѝ, че Мейсън не ми харесва и тя продължава да се вижда с него! Не мога просто да го убия, защото тя ще ме намрази. Както стана с Антонио. Едвам оправихме нещата.

- Кажи ѝ защо не го харесваш. Може би така ще те разбере.

- Все се замесва с грешните хора. Няма да съм вечно жив да я измъквам. А ти имаш и други грижи. Не е само тя. Иска ми се да си намери някой, който наистина ще го прави. А Мейсън ми е черен пред очите и ти много добре знаеш защо. Тя няма да разбере. Малка е. И е вятърничева.

Нейтън беше прав за това, но от една страна подценяваше способността на дъщеря си да се вслушва. Да, тя беше вироглава и не приемаше чуждо гледна точка през 90 процента от времето, обаче когато седнеш и ѝ обясниш разбираше. Проблемът беше, че дори да знае, че ще си навлече проблеми с някого, не ѝ пукаше изобщо.

- Знаеш какво се случи с последното ѝ гадже. Не вярвам да си намери ново скоро.

Последното ѝ гадже беше братът на Мейсън - Антонио. И да, той ѝ беше първият. И сега е мъртъв. Изи мислише, че Нейтън стои зад това, защото е отнел девствеността ѝ, но всъщност Антонио беше син на Италиянеца или по-точно - Адриано Саарела. Гарсия и Саарела се мразеха. Винаги е било така и винаги ще бъде така.

Антонио наистина беше свестно момче и не таеше лоши чувства към Изабела или към Гарсия като цяло. Той наистина я обичаше повече от всичко, обаче враждата между две големи фамилии не се прекратяваше ей така. Затова сега Антонио беше мъртъв. Нейтън беше готов на всяка цена да опази дъщеря си.

- Те и без да са гаджета, той пак може да я нарани. Не му вярвам!

- Не я защитавам, и определено не харесвам Мейсън, но какво ако наистина се харесват?

- Момчетата ли свършиха, че точно със Саарела ще се хване!? - извика Нейтън и тръгна нанякъде. Антонио е единственият мъж, който Изабела е обичала някога истински. След като го загуби, вече не беше същата. Започна да си търси проблеми навсякъде, да се бие, да пуши, само и само да погребе огромната рана, която смъртта на Антонио отвори в нея. Преди мечтаеше да стане лекар. Беше ученолюбива и помагаше на всички с каквото може. Но тази Изабела умря с Антонио.

Леонардо се отказа да преследва баща си и се върна в стаята си. Видя, че красавица му се е събудила. Усмихна се. Тя се изправи и дойде при него.