Move it, asshole!

25.

- Караш ме да се чувствам като ужасен баща. - докато осмисли значението на тези думи, Нейтън вече ги беше изрекъл. Не показваше чувства... най-вече болка. Това беше повече от слабост. Той беше открил себе си напълно и беше загубил позиция. Беше позволил да рухне пред семейството си. Не това беше правилния начин за него. Той трябваше да е скалата, която ги крепи и запазва спокойствие, дори когато никой друг не може.

- МОЖЕ БИ ЗАЩОТО СИ ТАКЪВ! - извика дъщеря му. Това беше последната реакция, която очакваше да получи. Залитна назад и се просна на дивана. Преплете пръстите си и се загледа в нищото. Не знаеше как да реагира на това. - Що за баща заключва дъщеря си?!

'Направих го за нейно добро.' - мислеше си той. Или по-скоро се опитваше да укроти демоните в себе си, които не спираха да го тормозят.

- Много добре. Пусни я Соиър. - каза монотонно и Соиър изпълни. - Давай! Излез, съсипи си живота! Стани наркоманка, умри. Прави каквото щеш! Вече не ме интересува! - изстреля. Още едно емоционално изказване от негова страна, което нямаше общо с реалната му позиция.

- Ще го направя! - отвърна тя само и само да му се опълчи. Отчаяно искаше да му покаже, че е способна да се справи, въпреки че знаеше колко е слаба психически в момента. Нейтън се изправи и тръгна към кухнята. Подпря се на плота. Не беше на себе си. Най-лошото от всичко беше, че не знаеше какво да направи, за да се отърве от задаващата се огромна буря от гняв. Вече беше опитвал всичко и нищо не действаше така, както преди.

Изабела тресна вратата на излизане.

- Няма ли да пратиш някой да я следи? - попита Ема.

- Оставям я да си троши главата. Няма начин да ми пука по-малко. - отвърна Нейтън студено.

- Тя не мислеше наистина това, което каза. Гневът говореше вместо нея. Ти трябва да го знаеш по-добре от всеки друг. Не винаги си се контролирал. - каза Ема и прегърна съпруга си от отзад. Постави целувка на рамото му. После обхвана бицепсите му с ръце и постави целувка на врата му. - Няма ли да ми обърнеш внимание? - прошепна съблазнително. - Скучно ми е. Моля те, забавлявай се с мен. - изрече тъжно. Нацупи устни. Тези ѝ думи изпратиха тръпки директно до члена му. Искаше я. Никога не е спирал да я иска. Но имаше други грижи. Не можеше.

Обърна се рязко и постави кратка целувка върху устните ѝ.

- Не мога, бебчо. - измъкна се от хватката ѝ. Но тя не се отказваше толкова лесно. Избута го на дивана и се подпря над него.