Move it, asshole!

34.

Той седеше на канапето в имението на Гарсия и чакаше красивото откачено момиче, което го беше накарало да се влюби. Беше нетърпелив да я види. Та се появи. Това, което го изненада обаче беше, че носеше рокля. Не а беше виждал с рокля никога досега. Даже не вярваше, че е възможно да притежава такова нещо изобщо.

- Какво си зяпнал? - сопна се тя, опитвайки да скрие усмивката си.

- Красива си.

- Знам. - отвърна самоуверено тя и после тръгна навън. - А сега ще ходим ли някъде или не? - провикна се. Качиха се в колата на Джейс.

- Коя си ти?!

- Амгъл от Властелинът на пръстените! Не ме ли позна?!

- Имам в предвид...ти доброволно си сложила рокля?! Розова?! - учуди се той. Тази жена беше пълна с изненади.

- Не винаги съм ходила само с панталони. Просто напоследък не бях в настроение.

Той запали двигателя и потеглиха към частно летище "Санта Вероника".

- Къде отиваме? - попита тя нетърпеливо, мачкайки краищата на роклята си.

"Искам да отлепя тази рокля от тялото й. Сигурен съм, че е напълно гола под нея. Прекалено много ще ме разсейва. Сега разбирам защо я е сложила. Иска да ме дразни." помисли си той. Джейс си даде сметка, че ако позволеше на съзнанието му да го разходи из всички 'идеи', които му идваха когато я погледне, нямаше да отидат на никаква среща.

- Джейс, ако не спреш да ме зяпаш, ще ти извадя очите! - каза тя, но той, разбира се, чу само името си.

-Аа! - извика, когато тя го удари. Джейс забеляза, че тя определено имаше тежка ръка за жена. - А това защо беше?!

- Радвам се, че вече говорим. А сега, къде отиваме?!

- Почти пристигнахме. Няма да ти кажа.

- Да те ударя ли пак? - попита тя с предизвикателна усмивка. Беше огромно предизвикателство за Джейс да отдели поглед от нея и гърдите ѝ. Заби поглед към пътя напред, защото наистина нямаше да отидат никъде ако продължаваше така.

- Имай малко търпение. Ще ти хареса.

....

10 минути по-късно

- Ето, пристигнахме. Не е нужно да мрънкаш повече.

- Летище? Защо сме на летището?