Move it, asshole!

2.

    - Инструктирал съм Рей да ви чака на летището. Ако не го направи, имате пълното право да му покажете пълния си потенциал. - инструктира ги Нейтън с нотка притеснение в гласа, но след това се усмихна.

   Изабела се качи в колата си. Тя караше сив Mustang Shelby GT500 лимитирана серия. Подхождаше ѝ. Притежаваше същата страст към високите скорости, която и баща ѝ.

   - Всичко ще е наред! И с по-лошо сме се справяли. - отвърна Леонардо и го прегърна мъжката.

   Изабела вече губеше търпение и натисна клаксона. Няколко пъти.

   - Тръгвам без теб, hermana. - (hermana = сестро на исп.) заяде се тя. Винаги сбогуването беше сякаш никога повече няма да се виждат. Изабела не разбираше този тип моменти, защото тя не беше от най-чувствителните.
Леонардо ѝ показа среден пръст, затова тя просто реши да го остави. Даде на заден, обърна колата и натисна газта. После чу изстрел. И се обърна. Нейтън беше стрелял към небето, за да ѝ привлече вниманието. Тя върна назад, но беше заключила вратите нарочно и Леонардо само дърпаше дръжките без да отваря нищо. Тя се засмя.

   Моментът ѝ не продължи дълго. Нейтън я погледна лошо, затова тя реши да спре малкия си план да разкара брат ѝ. Тя беше на мнение, че сама върши много повече работа и че Леонардо само ѝ пречеше.

   Не беше такава по принцип, просто напоследък всичко ѝ идваше в повече.

  ....

  В Лос Анджелис:

Кацнаха на летището. Не забелязаха Рей да е там, но за сметка на това синът му, Амир, беше. Впечатлението, с което беше останала Изабела от него беше, че спи с всичко мърдащо с гърди. Той много искаше да спи и с нея, обаче тя го режеше всеки път. Вече до такава степен беше свикнала, че го правеше механично.

   - Денѝс, много ли ти липсвах? - попита, а тя се изхили по възможно най-арогантния начин.

   - Едвам заспивах без теб! - отвърна му тя със сърказъм и извъртя очи.

   - Знаех си аз! - възкликна той надменно.