Move it, asshole!

17.

Имението на Гарсия най-накрая се изпразни. Вече всички, които не живееха там си тръгнаха. Останаха само Лиса, Зейн и Хавиер. Полетите им бяха на следващия ден. С изключение на Зейн. Той щеше да остане за малко по-дълго. Нейтън просто искаше да има човек, на който разчита, под ръка.

    След като всички заспаха, Нейтън най-после остана насаме с жена си.

Митът, че бракът се изхабява с годините и сексът става задължение, не важеше тук. Когато Нейтън влезе в спалнята, беше приятно изненадан от седналата на колене и само по червени дантелени бикини руса богиня. Ръцете ѝ бяха завързани с червена панделка зад гърба, а копринената ѝ коса се спускаше свободно по гърба ѝ. Нейтън се усмихна доволно. Това произведение на изкуството го очакваше и трепнеше за допира му.

    - Точно вас чаках, господин Гарсия. - прошепна със съблазнителен глас богинята. - Бихте ли ме разопаковали? - попита тя, очевидно визирайки не само панделката. Нейтън и Емилия се бяха променили външно и вътрешно с годините, но онази лудешка любов от ден първи беше останала същата.

Той я приближи и седна зад нея. Започна да оставя следи с език по врата ѝ.

   - Много сте облечен. Бихте ли се справили с този проблем?

   Не последва отговор. Той хвана ръцете ѝ така както бяха вързани и ги закачи за таблата на спалнята.

   - Мисля, че ще запазим тази панделка. - прошепна във врата ѝ, докосвайки го с устни. - Разкрачи се, мила. - нареди любезно, а тя разделечи краката си, така както беше на колене. Свали дънките си надолу заедно с боксерките и нахлузи презерватив. Свали гащичките ѝ като оставяше целувки по задника ѝ. Единствената мисъл, която се въртеше в главата му беше, че тази жена беше само негова.

   Разтвори сърцевината ѝ без предупреждение. Тя извика. Той се усмихна доволно. Движеше се много бързо. Все пак целта на Нейтън не беше удоволствие, а да ѝ покаже, че не може да си играе игрички с него. Тя стенеше и крещеше името му.

   - Давай, бебчо! Да те чуя!

   - А...а...а...а...а...ааахх! - и тя свърши. Той изхвърли презерватива на пода, след като го върза на възел. Плащаше на достатъчно хора - все някой от тях щеше да го вдигне и изхвърли.

Той отвърза момичето си и легна до нея. Тя се сгуши в него, дишайки тежко. Погали я по главата, докато и той самия се бореше за въздух.