F̸a̸k̸e̸ F̸e̸e̸l̸i̸n̸g̸s̸... | 𝑦𝑜𝑜𝑛𝑘𝑜𝑜𝑘, 𝑡𝑎𝑒𝑚𝑖𝑛 💋 / ✅

1. 🌠

Хората са толкова различни.
И са толкова много.

И не, не говоря за петте деца на леля Пенка от третия етаж...
Нито пък за домоуправителят, който не може да се оправи с тях.

Говоря за хората като цяло...
Независимо какви и кои са.

Според вас дали е възможно ученици от едно училище да не знаят за съществуването на другите ученици?

Чувал съм за учениците в нашето училище.
И почти всички ги познавам.

Не знам, дали е, защото според най-добрия ми приятел съм клюкарка (което изобщо не е вярно), или пък е, защото отговарям за доста неща в училището.
Но знам за съществуването на почти всички ученици.

Те може и да не ме харесват. И не е задължително да ги харесвам и аз.

Хората...

Не знаеш какво да очакваш от тях.

Не съм доверчив точно поради тази причина. И единствените хора, на които имам доверие са най-добрия ми приятел и мама.

Най-добрият ми приятел е на моята възраст и е един от доста популярните ученици в училището.

Не е много умен, ако питате мен е и леко странен.
Станахме неразделни още от пет годишна възраст, когато без да искам го уцелих с кисела краставичка в окото на обяда в детската градина...

Той заплака, аз започнах да плача с него и изядох краставичката...

Така се сприятелихме. Малко странна случка...
Е, добре де, много е странна.

Но ако не го бях оцелил с киселата краставичка, едва ли щяхме да се познаваме.

Името му е Ким Техьонг и винаги, ама винаги се забърква в неприятности.

Не, че аз съм по-различен. Но все пак.
Аз пък много обичам да закъснявам...

-Мамка му, Джънгкук! - караше ми се по телефона Тае. - Закъсняваме за шибания театър! Хайде!

-Офф, обувките... Чакай! Забравих си телефона!

-Джънгкук-ааа! Говориш с мен по него!

-А, да, вярно... Слизам, слизам...

❤🍒❤

Ами прекрасни мои, новата книга.

Надявам се да ви хареса!