Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

ГЛАВА 2

НАДЯВАМ СЕ ПЪРВА ГЛАВА ДА ВИ Е ХАРЕСАЛА! ❤️
ОЧАКВАМ ВАШИТЕ МНЕНИЯ.

Елизабет

На сутринта станах, доста по бързо, отколкото си мислех, е добре де, след второто позвъняване на алармата. Оправих се набързо, направих си кафе, отидох на терасата и запалих цигара. Да, пуша. Какъв порок. И аз не зная защо го правя. Цялото ми семейство пуши, та и аз да не остана назад. Взех телефона си и си пуснах на слушалки All of me на John Legend. ОБОЖАВАМ Я! Ta, както и да е. Седях, гледах сградите отсреща и бях щастлива. Много малко хора биха казали, че са истински щастливи. Хората измерват щастието в пари, затова и смятат, че са нещастни, но не мамка му, не е правилно това тяхно мислене, но както да им го набиеш в тъпите глави? За мен щастието е чаша кафе, хубава музика и приятели. Да, забеляза ли, че не споменах момче, гадже, приятел, както искаш го наричай. Да, защото нямам и не съм имала от... от никога. Както казах май съм старомодна, добре де, с други виждания за живота. Погледнах часовника и ЛЕЛЕ, не искам да закъснявам. Разбудих Ники, колкото да и кажа, че тръгвам и после да ми донесе ключа и се запътих към СТАРТА на моето ‚нещо'. Усмихната, горда и весела.
Отбих се до пекарната до нас и си взех геврек и портокалов сок. Ако погълна още една чаша кафе преди десет часа, такива букети ще направя, че хората ще се чудят дали нямам паркинсон. Отворих магазинът и работата започна. Надявам се, че ще има работа, защото магазинът е нов, хората дори и да не им трябва нещо са любопитни какво има, влизат и за да не се чувстват неудобно купуват нещо. Не че не се радвам, защото така ще разберат, че при мен не е скъпо, има хубаво неща, за всеки вкус и най- важното – правя страхотни букети. Не че се хваля, но така де, ако ти не си вдигнеш акциите, няма кой друг. Искам да разширя бизнеса си до сватбена агенция. Искам да организирам сватби. Искам да се занимавам с това, защото ми харесва и защото е забавно. Много ли искам? Просто знам, че конкуренцията е брутална и ако не си седна на задника и не се насиля нещата да станат така, както искам, просто няма смисъл да правя всичко това. Нали? Аз съм зодия инат. Ако не си го разбрал, че го разбереш много скоро.
Хората не забелязват малките неща. Е, аз не съм от тези хора, даже напротив. Забелязвам и нещата от ежедневието, които надали на другите ще има направи впечатление. Например, когато си миете зъбите, забелязали ли сте, че си дърпате езика назад, стягате го, не е отпуснат? Същата работа е и когато пушите.
Странно, нали? Не се беше замислял затова? Тейлър Суифт звучеше, а аз и припявах, когато в магазинът влезе възрастна жена.
-Добър ден. – поздравих я аз – с нещо да ви помогна?
-Добър ден, бих искала една роза с панделка.
Докато връзвах панделката чух, че врата се отваря, но не вдигнах поглед, поздравих с обичайния поздрав, но не получих отговор. Вдигнах глава и видях ЛЕЛЕ, видях мъж или мъж не е точната дума за момче на около 25 максимум. Държеше телефона на ухото си и гледаше мрачно.
-Добре. Казах ти добре, идвам след малко. – отговори той и затвори телефона. Жената тъкмо си тръгваше, а аз непропуснах удобния момент да го огледам. Висок, с къса коса, леко набола брада, слънчеви очила, с костюм. Черен костюм с бяла риза, който очертаваше хм.. всичко.
В момента, в който си отворих устата, за да да попитам какво ще желае той ме изпревари:
-Десет червени рози и по-бързо.
Изгледах го с отворена уста, как може да е толкова красив и в същото време толкова невъзпитан.
-Добре, един момент.
-Нямам момент. Искам ги веднага. – отсече той, а очите му ме изпиваха.
-Ето ви ги. Разбирам болката ви. – казах аз, защото всички знаем, защо взема четен брой цветя. – Съжалявам. – продължих.
-Нищо не разбираш. – подметна той, хвърли ми пари, грабна розите и изчезна. Не изчака дори рестото си.
Боже, колко е арогантен. Няма право да е толкова красив с това поведение. След тази случка не спирах да мисля защо беше толкова груб, е разбираемо е. Очевидно беше, че розите бяха за погребение, но дявол да го вземе, поне някакъв етикет трябва да има човек. Денят беше към края си. Направих няколко букета за утрешния ден и затворих магазина. Покрай цялата суматоха не се сетих, че Ники не ми е върнала ключовете и веднага я набрах.
-Ехооо, къде си? Навън ли ще спя?
-Спокойно, Лизи, още съм във вас. Реших да остана още една вечер, не искам да се прибирам още. Навита ли си за дискотека? – избърбори тя толкова бързо, че едва я .
-След малко се прибирам. Ще мина през магазина и ще се видим. – затворих телефона и усетих, че някой кара зад мен много бавно, но не се обърнах, защото естествено в това отношение съм голяма пъзла. Забързах крачка и се шмугнах в първия магазин, който видях, а той не беше далеч от вкъщи. Затваряйки вратата видях черно Ауди, хм доста скъпо при това да завъртва такива губи, че чак свят ми се зави. Отпраши с бясна скорост, а аз си отдънах. Поредния ненормален богаташ, който иска да го забележат. Накупих няколко неща, защото явно щяхме да пием и се запътих към нас. В това време телефонът ми иззвъня, а аз не знаех с коя ръка да вдигна. Убедена съм, че не само аз се нуждае от трета ръка, колко по-лесно би било, ако имахме по три ръце.
-Ало? – казах аз запъхтяна
-Здравей, Лиз, Мони се обажда, искаш ли да излезем тази вечер? Няколко приятели се каним да ходим на дискотека.
-Хей, здравей. Да, с удоволствие, с Ники така или иначе се чудехме кого да викнем – излъгах аз – Колко е часът в момент?
-Осем и десет. – отговори той светкавично, усещах усмивката по лицето му.
-Идеално. Ще ти пратя адреса на смс. Девет и половина елате. Става ли?
-Супер, ще сме точнии. – каза той весело и затвори телефона.
Супер. Сега пичът-фотограф ме сваля. П е р ф е к т н о.
Ники не беше особено въодушевена, че ще имаме компания, защото обичаше да сме сами, за да можем да си говорим простотии, както обикновено, не че аз не обичах, исках да не идват, но какво да правиш.. Не ме разбирайте погрешно. Мони не е грозен. Никак даже. Прилича на онези момчета от списанията със шалчета, дънки - леко виснали, бели блузки и шапка тип ‚торба', просто не ме привличаше достатъчно. А и от една оферта за снимки, не съм казала, че искам да скачам в леглото му, нали така? Оправихме се набързо. Ники беше с розов потник, бели дънки и високи черни тънки затворени токчета. Аз се издокарах с блуза с гол гръб, черни дънки и черни обувки. С две думи – дамата в черно. Косата си вързах на конса опашка. Гримирахме се, подредихме масата в очакване на не до там канените ни гости. Те на свой ред носеха толкова много алкохол, че не бях сигурна дали ще можем да стигнем до дискотеката.
-Хеййй, пусни онова парче, в което се пее за любов и още нещо. – казах аз, преплитайки си вече езика. Добре, бях в настроение. Пийнах, защото заслужавах. И като кажа пийнах, наистина го направих.
-Лиз, успокой топката, пиеш като не видяла. – каза Ники, смеейки се, а Мони я прекъсна –Има защо да пие. Та тя отвори магазин. Съвсем сама! Това заслужава аплодисменти! – и демонстративно изръкопляска.
-Благодаря, Мони, май само ти ме разбираш. – усмихнах му се аз, а той май прие твърде сериозно това, което ми казах, защото седна до мен и ми стисна леко бедрото.
Уау, това момче не си поплюваше, а си помислих, че сме само колеги. Е, грешала съм. Почти беше време да тръгваме за дискотеката, когато Мони се доближи до ухото ми и прошепна:
-Много си красива. Не знаеш как искам да те целуна.
Уооооу, каубой, намали скоростта. Добре де, настръхнах, отдавам това на алкохола и на това, че от доста време някой не ми беше казвал такива думи. Когато ви казах, че съм нямала приятел никога, не се изразих правилно. Имаше един, но той.. както и да е. Забравете го, ще ми помогнете и аз да го направя.
-Благодаря. – отвърнах аз срамежливо и тръгнах да ставам, за да се обуя, а той дръпна ръката ми, казвайки: -Не се шегувам, Лиз, толкова много, че ще го направя, повярвай ми. –констатира той и стана преди мен, като ми подаде ръка, за да се изправя и аз. Благодарих му с жест и отидох в моята стая, а Ники заподскача зад мен.
-Какво по дяволите беше това? – изсъска тя, затваряйки вратата.
-Ако знаех, с удоволствие щях да ти отговоря. И говори малко по-тихо, спряха музиката. – казах аз през зъби и отидох до огледалото, за да видя, дали няма нужда от „поправки" по лицето.
Дискотеката беше ОГРОМНА и ПЪЛНА. Както се казва, нямаше място да пръднеш. Избрахме най-новата дискотека в града и не сгрешихме. Хубава музика, всякакъв стил. Компанията в интерес на истината не беше чак толкова зле. Даже беше забавна. Само дето Мони се залепи за мен цяла вечер и не мръдна. Благодарих му, че е запазил маса и нямаше да седим прави, защото повярвайте ми, ако седите прави тук, няма да оцелеете. Танци, алкохол, снимки, пак танци. Така минаваше нощта. Танцувах си и някой ме хвана през кръста, обърнах се, но не се изненадах, беше Мони и докато се навеждам, за да му благодаря отново, че не ни остави без маса, той долепи устни до моите, а аз ококорих очи. В първия момент се стъписах, но след това си казах „майната му", един път живееш, така че живей на макс. Отговорих на целувката му, а тя беше сладка, нежна и мокра. Отлепих се от него, а той прошепна в ухото ми
– Съжалявам, т.е не, не съжалявам, радвам се, че го направих. Това ти беше отплатата за снимките. – намигна той, а аз се изчервих и казах да ме извини, но ми трябва чист въздух.
Навън беше станало по-студено от обичайното, или може би на мен ми беше студено, защото преди малко ме „сгряха". Докато пушех цигарата си забелязах позната кола. Същото ауди, който караше бавно зад мен и след това завъртя такива гуми, че пушек се вдигна. Седеше там, пред дискотеката. Не и обърнах особено значение, защото не бях и в състояние, сигурно утре нямаше и да помня. Запътих се обратно към входа. Показах печата на охраната и се запътих към ‚моите хора'. Вървях с наведена глава, за да гледам къде стъпвам, а в следващия момент едно голямо, тежко и мъжко тяло заби рамо в моето и ме отмести на една страна. Толкова ме заболя, че ми се насълзиха очите. -Гледай къде ходиш, малоумнице. – изсъска той в ухото ми.
-Гледай го ти, не стига, че виновен, ама и се прави. – извиках аз в неговото.
Когато се отдалечихме един от друг го познах. Той. Човекът с десетте рози и черния костюм. Изгледаме така, сякаш вижда нещо гнусно, направи гримаса и ми показа среден пръст.
Боже Господи, какво му става на този човек? Защо е толкова отвратителен? Гледах го още около десет секунди, не можех да повярвам, че е толкова ужасен. Врътнах се към нашата маса, но той ме сграбчи за лакътя, обърна ме към него, доближи устни до ухото ми и каза:
-Ако беше поне малко хубава, можеше и да стане нещо.
Не му останах длъжна.
-Ако беше поне малко по-възпитан и не толкова отвратително отблъскващ, можеше и да се съглася. – намигнах му и се откъснах от лапата му.
Какъв изрод само. Не знае как да се държи с едно момиче, още повече – непознато.
Отидох на масата, където бяха всички, а Ники с нейния писклив глас надвика даже и музиката:
-Ненормалницо, къде беше, приятелят на Мони се опита два пъти да види как си прекарват сливиците ми.
-Съжалявам, имах лека разправия. - оправдах се аз.
След по-малко от две минути дойде един огромен мъж, наистина беше огромен, като четирикрил гърдероб. Познах го, беше пичът от охраната. Надвеси се над мен и: -Съжалявам госпожице, но ти и приятелите ти, ще трябва да напуснете дискотеката. Изгледах го с недоумение, а той ме задърпа за ръката.
-Еееееей, чакай малко, станала е някаква грешка. – креснах аз, но той или не ме чу или се направи, че не ме чува. – Чу ли какво ти казах? -заритах аз, докато той се опитваше да ме изнесе през дискотеката, а другите тичаха зад мен.
Не ме пусна, докато не излязохме навън.
-Ти добре ли си? Защо ни изгони? – развиках се аз, а той – нищо. Все едно говорех на боксова круша. – Ти наред ли си с всичкия си? Какво ти стана, че ни изрита така? – настоявах аз, докато останалите ме приканваха да си тръгваме и да не се занимавам. Тръгнахме си, а аз се обърнах и му показах среден пръст. Да, много зряло, нали? Е, какво пък, бях пийнала, ядосана, какво ти ядосана, направо взривена. Погледнах си часовника, беше три без петнадесет. Да, време беше да си лягам, защото надали ще стана утре. Хубавото знаете ли кое е, че дори и да отворя с един час по-късно, никой нищо няма да ми каже.
Всички се разпръснахме, само аз, Ники и Мони продължихме към нас. Вече бях по- добре, алкохолът напускаше кръвта ми, говорех нормално, но още не ми побираше акълът, защо ни изгониха по този грозен начин от шибаната дискотека.
-Стига, Лиз, стават такива недоразумения. – подхвърли Мони, докато крачехме бавно към таксито.
А той защо идваше с нас? Не си мисли, че.. о Боже, аз позволих да ме целуне. Тревога, Тревога. Бях много пияна. Да, знам, това не ме оправдава, но все пак.
-Искам да знам защо и ще се успокоя. Не изхвърлят хора, които са се забавлявали – никъде, Н-И-К-Ъ-Д-Е! – натъртих аз, а той ме изгледа жално.
Ники мълчеше, да, Ники не мълчи, но сега беше на прага на силите си. Стигнахме пред блока ми, а приятелката ми се затътри нагоре. Аз естествено останах отпред, защото Мони ме помоли. Кръстосах ръце и чаках да започне пръв.
-Виж, знам, че това, което направих беше прибързано. – говореше той, навел глава към обувките си, които настъпваше един върху друг.
-Мони, станалото, станало, не искам да си.. – той не ме изчака даже да се изкажа, а ме целуна втори път, този път доста по-настоятелно. Пич, какво правиш? Имам предвид, алоо, зелена лампа, щях да кажа, че точно сме направили грешка. Блъснах го леко назад, а той ме изгледа учуден.
-Мони, тъкмо щях да ти кажа, че доста бързаш, че не беше правилно това, което направи в дискотеката, а ти пак го направи и съм объркана и искам да спя и този изрод в дискотеката, дето ме блъсна и.. рамото ме боли. Трябва ми време. – казах аз на прима виста.
-Уау, не знаех, че можеш толкова бързо да говориш. – изграчи той, леко усмихнат, но усмивката му не беше искрена.
-Лека нощ, Мо. – казах аз обръщайки му гръб.
-Мо? Харесва ми. Лека, Лиз. – каза и се качи в таксито, което като почуда все още чакаше.
Седмицата дойде и мина доста бързо. Ники си беше отишла още неделята. Имала изпити. Да, тя учи в друг град, Ели също. Разпръснати сме в различни градове, но никога не се разделяме, май ви стана ясно.. Беше петък, цял ден имах работа, както и през останалата част от седмицата. Мога гордо да заява, че за две седмици си избих почти половината пари, които вложих в стоката. Направих си рекламна страница в социалната мрежа. Поръчките и хората започнаха да валят като дъжд. Конкуренцията наистина е жестока. Не знам. Може би хората обичат новаторските неща, а аз правя точно такива. По-разчупени.
Правех поредния букет, когато врата се отвори и влезе една наистина красива жена. Толкова ми беше познато това лице, но не можех да се досетя откъде.
-Добър ден. – поздравих я очтиво, а тя ми отвърна също толкова, с една ослепителна бяла усмивка.
-С какво мога да ви помогна? – попитах аз заинтересована.
-Организирате ли сватби? – попита ме тя, а моите очи щяха да изхвърчат от орбита си. -Честно да ви кажа, досега не съм, но това също го включвам като план в бъдещето си. Сватбена агенция ли ви трябва? – отговорих аз напълно честно.
-Препоръчаха ми точно Вас. Разгледах и страницата ви. Очарована съм от нещата ви и искам да се заемете с моята сватба, която е точно след месец и половина. Знам, че е малко късно за поръчките, защото нещата, които искам са доста, но искам точно вас. – каза тя, а усмивката и пак блесна, а моята не слизаше от лицето ми.
-Много ви благодаря за хубави думи. Старая се. Ще направя всичко възможно, за да направя сватбата Ви приказна.
-О, моля те, нека минем на Ти, защото много официално стана. – подхвърли тя.
-Нямам нищо против. – казах аз и подадох ръка, за да се запознаем. – Елизабет, приятно ми е.
-Анастасия, на мен също ми е приятно. – изчурулика тя, подавайки ми ръката си. -Удобно ли ви е утре след работа да излезем някъде и да уточним нещата, които искате, за да мога да започна подготовката? – попитах я аз, докато тя сядаше на лилавото ми диванче.
-Нали минахме на ти? И всъщност, не. Утре вечер пътувам за Англия и няма да ме има две седмици. Дълго време търсех кой точно да ми направи декорацията за сватбата, защото искам всичко да е перфектно. Попаднах на теб едва вчера. Разгледах нещата ти и ето ме тук. Готова да сложа всичко в ръцете ти и да те оставя да твориш.
-Леле, наистина съм трогната. - погледнах часовника си, наближаваше осем. – Добре, затварям и отиваме някъде, за да ми кажеш идеите си.
-Съгласна съм. Чакам те в колата отпред. – каза тя и излезе от магазина.
Взех папка, листи и химикал и хукнах след нея. Бяхме се настанили в някакъв нов бар, който е доста далеч от апартамента ми. Поръчахме си по един коктейл, а аз останах очарована от обстановката. – Страхотно местенце. Имате вкус. – подхвърлих аз.
-Не аз, брат ми има. Това е негово заведение. – каза тя, но не се хвалеше, а съвсем невежо го подхвърли. Аз само и се усмихнах в отговор.
Говорихме доста дълго. Обсъждахме нещата, които иска да има. По столовете, масите, на тавана и т.н. Попитах я също така и за бюджет, а тя каза да се развихря и да не мисля за това. Явно тази жена не си знаеше парите, защото всичките неща, които иска.. хм, да го кажем така, нямаше да мога да ги направя с една заплата на политик. Схванахте, нали? Избра си цвят шампанско и златисто. Доста добър вкус бих казала. За моята сватба също бих ги избрала, ако не станех монахиня, де.
Трябва да подчертая, че колата и беше жестока. Последен модел, естествено. Марката – БМВ. Остави ме точно пред блока ми и потегли много бавно, а аз нямах търпение да се отдалечи, за да мога да изкрещя от радост. ПЪРВАТА МИ СВАТБА, толкова скоро след отварянето на магазина. Кажете ми, че не е късмет. Затанцувах на улицата, а хората ме помислиха за ненормална. Разбираемо.
На следващата сутрин трябваше да отида по-рано на работа, за да мога свърша повече неща, едно от които беше да поръчам част от материалите за сватбата на Анастасия, която ме помоли да я наричам Сиси. Вървях с бърза крачка, когато нещо ме накара да спра на два метра от мен, точно пред вратата на магазина ми. Голям букет от, от.. ПЕТДЕСЕТ РОЗИ. Преброих ги, не ви будалкам. Имаше и картичка. Отворих я, а на нея пишеше следното: „Защо направи така, Елизабет"? Гледах картичката и розите поне пет минути, преди да ги вкарам в магазина. Кой по дяволите ми праща рози? Т.е, оставя ги пред магазина ми. Мони? Той знае къде живея, защо ще ги оставя тук? Акълът ми не побира това, което вижда. Буквално. Бели рози. Красиви бели рози. Малко смешно нали? Букет оставен пред магазин за цветя, който е купен от друго място. Ха-ха.