Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)

ГЛАВА 13

ДАНИЕЛ
-Аз ще вляза при нея. Това е женската тоалетна. – заяви сестра ми със заповеднически тон и мина покрай мен като фурия. – Вие чакайте тук.
Не можех да стоя и да не знам какво става. Знам, че това, което направих не е в стила на Елизабет, но защо тогава ми позволи? Не съм я насилвал за нищо, мамка му. Не се стърпях и надникнах какво става.
-Даниел, ти не разбираш ли от дума? – кресна сестра ми. Направих се, че не я чувам. Приближих се към Лиз, ръцете и стискаха мраморния плод, а кокалчетата на ръцете и бяха побелели.
-Добре ли си? – попитах я тихо.
-Просто ми стана лошо. – излъга тя, не ме поглеждаше. Беше засрамена. Личеше и. – Искам да се прибера. – обърна се към Анастасия.
-Аз ще я закарам. – намесих се веднага. Сиси ме изгледа злобно, но нищо не каза, защото това с кого ще си прибере беше решение на Елизабет, а тя явно не искаше другите да разберат, че всъщност не и е лошо. Не каза нищо, просто тръгна напред. Пит не попита какво става, просто гледаше сестра ми с любопиство. Отключих колата, а Елизабет веднага седна, без да каже нищо на никого.
-Ще се видим утре. – обърнах се към сестра си, тя не ми отговори нищо, гледаше към мястото където беше Лиз. След това се обърна и двамата закрачиха към колата им. Пътувахме в мълчание. Не исках да я притискам. Започнах да осъзнавам, че прекалих. Коката започваше да отпуска мозъка ми съвсем малко, но мислех по-трезво. Какво по дяволите си мислех? Но ако съм прекалил, защо тя не ме спря? Защо ме остави да стигна толкова далече? Карах сравнително бавно, защото не исках да си тръгва, още повече в това състояние. Не гледаше към мен. Беше обърната на другата страна, а главата и беше опряна в стъклото. Не се чуваше нито музика, нито бръмчене на муха. Тишина беше тягостна. Спрях пред апартамента и, но тя не побърза да слезе.
-Виж... – започнах аз. Тя се обърна към мен и ми направи знак да млъкна, а лицето и беше мокро от сълзи.
-Хей, не плачи. – опитах се да докосна лицето и, но тя извърна глава.
-Моля те, не ме докосвай, а слушай какво ще ти кажа. – кимнах и опрях глава във волана на колата, защото предучвствах, че това, което ще каже няма да ми хареса.
– Аз не съм такава, Дани. – тъжната усмивка показваше, че е адски наранена. – Не мога да бъда момичето, което чукаш за удоволствие. Не мога да бъда тази, която ще бъде съвместима с твоите постоянни настроения. С теб не съм себе си. Разбираш ли? – продължаваше, а очите и се зареждаха с нови сълзи. – Съжалявам, наистина съжалявам за това, което се случи тази вечер. Не трябваше да го позволявам. Просто не на толкова ранен етап. Не на обществено място. – покри лицето си с ръце и не можеше да спре плача си. А аз стоях там като сопол и не направих нищо.
-Не искам да те спирам да бъдеш това, което си. – продължи тя. – Просто аз не съм тази, която ще прави това. С теб. Не знам какво ме прихвана. Умът ми не може да го проумее. Караш ме да бъда друг човек. Аз не съм такава. – повтаряше тя.
Реших да се намеся.
-Изслушай ме сега ти. Такива неща се случват постоянно. – очите и се разшириха от ужас. – Мамка му, не исках да кажа това. Мисълта ми е, че хората постоянно правят нещата, които направихме тази вечер. На обществени места. Не им пука. Просто може би наистина не си такъв тип момиче. Извинявам се, че го направих неловко за теб, но знаеш ли какво? Според мен, с мен си себе си. Просто не си го открила. Нямало е кой да ти покаже, че има и такива ситуации. Не те виня затова, защото искам аз да бъда този, който да ти покаже как.
-Не, не, не. – клатеше глава в отрицание. – Не съм такава.
-Елизабет. – взех ръката и в моята. – С теб съм друг човек. Няма да кажа, че това не съм аз, защото не мисля, че съм прав. Просто с теб откривам нова страна от себе си. Както ти откриваш нова с мен. Допълваме се. – тя не отговори нищо, сякаш асимилираше това, което и казвам. Най-накрая заговори:
-Има една много важна подрбност. – погледна ме тя. – Когато си мен, ти си по-добър, а аз съм точното обратното.
Беше сигурна в думите, които казва, а и трябваше време, за да разбере, че не е права. Не е нито първата, нито последната на света, която е правила и ще прави това нещо.
-Искам да се прибирам. – с тези думи разбрах, че сме приключили разговора за този момент. Не я попитах за вечерята в сестра ми дали остава, най-добре Анастасия да говори с нея. На нея нямаше да откаже. Излезе от колата и влезе във входа без да се обърне към мен.

Гласувайте/коментирайте. ❤️