Да̀ниел
Стоях до леглото ѝ, а тя все още спеше. Гледах я и бях благодарен, че е добре. Припадна в склада, точно когато линейките пристигнаха, а когато бяхме на път за болницата започна да буйства. Дадоха ѝ успокоително. Разкъсвах се от вътре, че допуснах да се случи това. Всичко заради мен. Родителите ѝ пътуваха към Пловдив, този път нямаше как да не им съобщим. Спестихме им за грабежа, но това нямаше как да скрием. Не вярвах, ме и Елизабет иска да не научат. Имаха право да знаят какво се случва с дъщеря им, особено нещо толкова важно. Докато я наблюдавах, очите ми се пълнеха със сълзи. Толкова неща имах да ѝ казвам, но не знаех дали вече има смисъл. Съсипах я. Единствената жена, която съм обичал. Отдавна осъзнах, че я обичам. Чаках подходящия момент, за да ѝ го кажа, но той така и не дойде. Всичко се срина за момент. Беше толкова красива, дори и когато устните ѝ бяха толкова напукани от виковете и плача. Бяха в рани. Китките ѝ също. Заради мен се стигна до тук, колкото и да не исках. С един замах причиних толкова много зло. Да, в миналото бях идиот, не мислех. Безразсъден, друсащ се идиот.
Вратата се отвори и влезе семейството ѝ.
-Елизабет? - сестра ѝ беше с подути очи., личеше си, че е плакала.
-Все още спи. Дадоха ѝ успокоително.
-Как е детето ми? - само като видиш бащата на Елизабет и можеш разбереш от кого е наследила очите си.
-Ще се оправи. - успокоих ги. - Ще ви оставя насаме.
Излязох от стаята, защото имаха нужда да останат сами с нея. Нямах работа там. Анастасия, Пит и майка ми стояха на столовете пред вратата. Никой не казваше и дума.
Излязох от болницата и веднага звъннах на Киро.
-Какво стана? - оставих го да се оправя с полицията и с Никола.
-Отведоха го, но не знам дали няма да го пуснат, човече. Елизабет трябва да даде показания. Иначе, ще го пуснат.
Изругах. Как така ще го пускат? Сами видяха в какво състояние я изнесох от шибания склад!
-Ще направя всичко възможно, за да не го правят. Този лайнар е опасен. Не искам да се доближава до нея.
-Знам, Да̀ниел. Ступахме го, преди да дойдат. Обясних, че е е буйствал и след като наръга Елизабет вече е нямало как да не го пребием.
-Благодаря, Киро. Знаеш, че ще се отплатя.
-Не се притеснявай за това сега. Имаш по-големи проблеми. Знам, че си точен.
-Ще се чуем по-късно. - затворих и започнах да набиран друг номер.
-Ало? - гласът ѝ беше уплашен. Не очакваше да ѝ звънна.
-Стѐфани, искам да дадеш показания. - бях директен, не ми пукаше.
-Аз...аз...- не знаеше какво да отговори.
-Не искам дори да слушам. Дължиш ми го! Много добре знаеш защо!
-Как е Елизабет? - попита плахо
-Все още спи, дадоха ѝ успокоително.
-Разбирам. - мълчеше на другия край на телефона, а аз се изнервях още повече.
-Не бъди кучка както винаги, Стеф. Искам да си на линия, когато ти звънна.
-Ще бъда, Дани, ще бъда. Спокойно. Знам какво направих. Тони ми разказа какво е станало.
Новините се разпространяваха бързо, а и сестра ми беше близка с нея. Нормално Тони да знае.
-Чакай обаждане.
Сблъсках се с Диана и Боби на влизане в болницата.
-Елизабет е будна. - добрите новини, които чух не накараха да трепна.
-Много се радвам. - нямах търпение да отида да я видя.
-Дани, тя не иска да отиваш при нея. - думите на мъжа на сестра ѝ ме опариха като жигосване.
-Ммм.. моля? - започнах да заеквам.
-Нашите не чуха, но тя ми каза да помоля да не те пускат вътре. Не знам какво е станало. Не знам и дали искам да знам, за да не си разваля мнението за теб. - Диана беше директна, а и имаше право.
-Ще поправя това, обещавам! - каквото и да кажеш, щях да изглеждам смешен. Имаше право да не иска да ме вижда, но от това болеше.
-Отиваме да разгледаме квартири. - съобщи ми Диана и двамата с Боби тръгнаха, без ч да ми кажат каквото и да било друго.
Чувството, което изпитвах в момента можеше да се сравни само с едно единствено. Когато загубих татко. Не можех да си намеря място. Всичко беше като в сън.
Бях наел човек от отхранителната фирма, с която работя, за да пази Елизабет. Дори и да не искаше да ме вижда, нямаше да я поставя отново в опасност.
-Здравей, Сисо. Стаята на Елизабет е 102. - познавах момчето, не един път е бил охрана в Клише. Кимна без да каже нищо и тръгна към входа на болницата.
Нямах идея какво са правя. Стоях в паркчето на болницата и мислех как да постъпя. Всичко беше толкова объркано. Елизабет не искаше да ме вижда. "Тя ми каза да помоля да не те пускат вътре." Думите на сестра ѝ ми се въртят в главата отново и отново.
*.*.*
Вечерта минаваше бавно и мъчително. Отбих се в Клише, за да се разсея, но и там не се чувствах на място. Срещнах Георги на излизане.
-Благодаря ти, че ми помогна. - стиснах ръката му.
-Няма за какво. Плащате ми, за да си върша работата. - усмихна се. - Новите промоции и брушурите пристигнаха днес.
-Знаеш какво да правиш, а от днес ти увеличавам заплатата с 10%. И още нещо. - обърнах се към него. - От днес ми говори на ти.
Георги работи за мен от две години. През тези две години той управлява Клише заедно с мен. Имам му пълно доверие и досега не бях оценявал това, което прави за мен.
-Благодаря, шефе. Между другото, кой е помагал на този Никола? - беше просто любопитен.
-Стеф, но е дълго за обяснение. И с нея трябва да проведа разговор. Ще се видим тези дни.
Прибрах се в апартамента си, стоях на дивана и разглеждах профила на Елизабет в социалните мрежи. По принцип беше активна, но в момента дори не беше на линия. Разтрих слепоочията си и пием дълбоко въздух. Този кошмар трябва да приключи. Трябва са кажа всичко на Лиз, възможно най-бързо. Не знаех новия ѝ номер, затова реших да ѝ пиша в Инстаграм.
Натиснах на съобщение и написах 'Как си?'.
Дълго мислих дали да го изпратя. Палецът ми трепереше. Натиснах 'изпрати' и зачаках. Час, два, но така и не получих отговор. Стоях до късно сам с мислите си и съм заспал на дивана.
YOU ARE READING
Несъвършенство (ЗАВЪРШЕНА)
RomanceТя е саркастична, красива и започва свой бизнес! Той е арогантен, потаен и пристрастен.... Проследи историята на Елизабет и Даниел отблизо. ❤️ Искам мнения, критики, позитиви. Нещо, което пиша доста дълго време, просто защото все си казвам, че не...